Полски легиони: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
к. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Banner of 1th Polish Legion in Italy.JPG| |
[[Файл:Banner of 1th Polish Legion in Italy.JPG|мини|200п|Знаме на първия полски легион]] |
||
[[Файл:Polish Army in France WWI recruitment poster.jpg| |
[[Файл:Polish Army in France WWI recruitment poster.jpg|мини|200п|Агитационен плакат на полския легион във Франция. Художник [[Владислав Бенда]]]] |
||
'''Полските легиони''' са доброволчески полски военни формирования, създавани между [[18 век|18]] и [[20 век]] в армиите на различни държави. |
'''Полските легиони''' са доброволчески полски военни формирования, създавани между [[18 век|18]] и [[20 век]] в армиите на различни държави. |
||
== |
== В Турция == |
||
Първият полски легион се появява в [[Турция]] през 1770-те |
Първият полски легион се появява в [[Турция]] през 1770-те год. и е част от въоръжените сили на [[Барска конфедерация|Барската конфедерация]]. |
||
В хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|руско-турската война от 1877–1878 г.]], от полските имигранти в [[Истанбул]] са създадени два легиона – европейски (около 70 души под командоването на Йозеф Ягмин) и азиатски, който воюва на Кавказкия фронт. Легионерите понасят големи загуби на 23 август 1877 г. в битката при [[Кизляр]].<ref>Mała Encyklopedia Wojskowa, Warszawa, 1970, t. II. «Wydawnictwo Ministerstwa Obrony Narodowej» {{ref-pl}}</ref> |
В хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|руско-турската война от 1877–1878 г.]], от полските имигранти в [[Истанбул]] са създадени два легиона – европейски (около 70 души под командоването на Йозеф Ягмин) и азиатски, който воюва на Кавказкия фронт. Легионерите понасят големи загуби на 23 август 1877 г. в битката при [[Кизляр]].<ref>Mała Encyklopedia Wojskowa, Warszawa, 1970, t. II. «Wydawnictwo Ministerstwa Obrony Narodowej» {{ref-pl}}</ref> |
||
== |
== Наполеонови войни == |
||
След въстанието на [[Тадеуш Косцюшко|Косцюшко]], много поляци емигрират в Италия и Франция, на което държавите, [[Подялба на Полша|поделили си Полша]], не се възпротивяват. Центрове на емигрантите стават градове като [[Венеция]] и [[Париж]]. |
След въстанието на [[Тадеуш Косцюшко|Косцюшко]], много поляци емигрират в Италия и Франция, на което държавите, [[Подялба на Полша|поделили си Полша]], не се възпротивяват. Центрове на емигрантите стават градове като [[Венеция]] и [[Париж]]. |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
Освен италианските легиони на Домбровски (общо 9 хиляди души), през 1799 г. е сформиран Дунавския легион на генерал К. Князевич (около 6 хиляди души), който успешно действа в Южна Германия. След [[Люневилски мир|Люневилския мир]], Франция реорганизира легионите в 3 полубригади и 1 улански полк. По таен член на [[Амиенски договор|Амиенския мирен договор]] с Англия, Франция се задължава да разпусне полските легиони. Скоро след това, 2-ра и 3-та полубригада са изпратени на остров [[Сан Доминго]] и използвани за потушаване на антифренското [[Хаитянска революция|въстание на негърското население]]. |
Освен италианските легиони на Домбровски (общо 9 хиляди души), през 1799 г. е сформиран Дунавския легион на генерал К. Князевич (около 6 хиляди души), който успешно действа в Южна Германия. След [[Люневилски мир|Люневилския мир]], Франция реорганизира легионите в 3 полубригади и 1 улански полк. По таен член на [[Амиенски договор|Амиенския мирен договор]] с Англия, Франция се задължава да разпусне полските легиони. Скоро след това, 2-ра и 3-та полубригада са изпратени на остров [[Сан Доминго]] и използвани за потушаване на антифренското [[Хаитянска революция|въстание на негърското население]]. |
||
== |
== Революции от 1848 г. == |
||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
== |
== Първа световна война == |
||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
[[Категория:История на Полша]] |
[[Категория:История на Полша]] |
||
[[Категория:Въоръжени сили на Полша]] |
|||
[[Категория:Военни подразделения]] |
|||
{{Link GA|en}} |
{{Link GA|en}} |
||
Версия от 21:08, 11 декември 2012
Полските легиони са доброволчески полски военни формирования, създавани между 18 и 20 век в армиите на различни държави.
В Турция
Първият полски легион се появява в Турция през 1770-те год. и е част от въоръжените сили на Барската конфедерация.
В хода на руско-турската война от 1877–1878 г., от полските имигранти в Истанбул са създадени два легиона – европейски (около 70 души под командоването на Йозеф Ягмин) и азиатски, който воюва на Кавказкия фронт. Легионерите понасят големи загуби на 23 август 1877 г. в битката при Кизляр.[1]
Наполеонови войни
След въстанието на Косцюшко, много поляци емигрират в Италия и Франция, на което държавите, поделили си Полша, не се възпротивяват. Центрове на емигрантите стават градове като Венеция и Париж.
През 1796 г. генерал Ян Домбровски предлага на френската Директория да сформира специален корпус от поляци. Директорията приема предложението и поръчва провеждането на преговорите на генерал Бонапарт, командващ Италианската армия. Тъй като френските закони забраняват приемането на служба на чуждестранни войски, полските легиони са включени в състава на армията на Ломбардската република, образувана в хода на Италианския поход на Бонапарт. На 9 януари 1797 г. е сключено съответното споразумение между Домбровски и правителството на Ломбардската република. Сформирани са 2 легиона с по 3 батальона и един артилерийски дивизион във всеки. Войниците носят полски мундири с френски кокарди.
През април 1797 г. Бонапарт сключва примирие в Леобен, а по-късно подписва Кампо-Формийския мирен договор. Домбровски, който желае да представлява полския народ на преговорите, не е допуснат на мирния конгрес. Полските легиони се запазват в качеството си на спомагателен корпус в армията на Цизалпийската република.
През 1798 г. участват в действията против Папската област и Неаполитанското кралство. По време на Войната на Втората коалиция, Франция приема в редиците на войските си полските легиони, и през 1799—1800 г. те участват в бойните действия в Италия против руско-австрийските войски. Първи легион понася големи загуби в сраженията при при Требия и Нови. Втори легион участва в отбраната на обсадената Мантуа и губи около 700 души.
Освен италианските легиони на Домбровски (общо 9 хиляди души), през 1799 г. е сформиран Дунавския легион на генерал К. Князевич (около 6 хиляди души), който успешно действа в Южна Германия. След Люневилския мир, Франция реорганизира легионите в 3 полубригади и 1 улански полк. По таен член на Амиенския мирен договор с Англия, Франция се задължава да разпусне полските легиони. Скоро след това, 2-ра и 3-та полубригада са изпратени на остров Сан Доминго и използвани за потушаване на антифренското въстание на негърското население.
Революции от 1848 г.
Първа световна война
Източници
- ↑ Mała Encyklopedia Wojskowa, Warszawa, 1970, t. II. «Wydawnictwo Ministerstwa Obrony Narodowej» Шаблон:Ref-pl