Нация: Разлика между версии
м Робот Добавяне: udm:Йӧскалык |
м r2.7.2) (Робот Добавяне: min:Bangso Промяна: zh:民族 |
||
Ред 82: | Ред 82: | ||
[[lt:Nacija]] |
[[lt:Nacija]] |
||
[[lv:Nācija]] |
[[lv:Nācija]] |
||
[[min:Bangso]] |
|||
[[mk:Нација]] |
[[mk:Нација]] |
||
[[mn:Үндэстэн]] |
[[mn:Үндэстэн]] |
||
Ред 119: | Ред 120: | ||
[[yi:פאלק (נאציאן)]] |
[[yi:פאלק (נאציאן)]] |
||
[[yo:Ìbínibí]] |
[[yo:Ìbínibí]] |
||
[[zh:民族 |
[[zh:民族]] |
Версия от 21:57, 10 февруари 2013
Нация е общност от хора, характеризираща се със съзнанието за еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на обща територия, обединена от общ език и организирана в държава.[1]
Обособяване на нацията
Нациите са продукт на държавите, като политико-териториални общности, въздействащи на всички свои граждани чрез своето законодателство и държавна политика.
Възникването на нацията е свързано с развитието на производствените отношения, създаване на общ пазар, обща култура и език. Този процес се развива по различен начин и с различни темпове на различни места и зависи от специфичните условия. През средновековието обединителните звена, които свързват в едно цяло разнородните етнически групи са държавата, религията и етническата култура. По-късно се образуват регионални общности, съвпадащи с определени географски области, които имат известна политическа обособеност и специфични за всяка от тях културни ценности. В тези бързо образуващи се общности започва постепенно да се заражда съзнанието за принадлежност към една обща група от хора, обвързани с еднаква и специфична за всяка от тях идентичност, което всъщност е зараждащият се национализъм.
Ъ. Гелнър в своята книга "Нации и национализъм" /С. 1999/ дава следното определение за нация "Един човек принадлежи към една нация само тогава, когато всички други нейни членове го признават за такъв".
Вижте също
Бележки
- ↑ „Съвременна българска енциклопедия в два тома“ (пето преработено и допълнено издание - ISBN 954-9607-81-X, издателство GABEROFF, 2009 година); Том 2 (М - Я); страница 808;