Челюскин (параход): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Nikionik (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Пароход Челюскин.jpg|мини]]
[[Файл:Пароход Челюскин.jpg|мини]]
'''„Челюскин“''' е [[съветски]] [[параход]], подсилен да плава през полярен лед, който става заклещен във водите на [[Северния ледовит океан]] по време на своето плаване от [[Мурманск]] до [[Владивосток]] - по Северния морски път. Целта на експедицията е да се установи възможността да се премине Северния морски път с обикновен кораб в един плавателен сезон.


'''„Челюскин“''' е [[съветски]] [[параход]], подсилен да плава през полярен лед, потънал в [[Северния ледовит океан]] през [[1934]] г.
Параходът е построен през [[1933]] г. в [[Дания]] от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Имал водоизместимост 7,5 хил. тона. Параходът е спуснат на вода на [[11 март]] [[1933]] под своето първо име „Лена“, тъй като е бил предназначен да пътува между устието на река [[Лена]] и [[Владивосток]]. На 19 юни 1933 г. му е дадено друго име, в чест на [[Семьон Челюскин]] - руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция 1733—1743 г.


Заклещен е от ледовете по време на плаването му по Северния морски път от [[Мурманск]] до [[Владивосток]]. Целта на експедицията е да се установи възможността да се премине Северният морски път с обикновен кораб в рамките на 1 плавателен сезон.
Експедицията се ръководи от [[Ото Шмид]], а капитан на „Челюскин“ е [[Владимир Воронин (Челюскин)|Владимир Воронин]]. На борда имало 112 души, пътници и екипаж.

Параходът е построен през [[1933]] г. в [[Дания]] от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Има водоизместимост 7,5 хил. тона. Спуснат е на вода на [[11 март]] [[1933]] г. с първо име „Лена“, тъй като първоначално е бил предназначен да плава между устието на река [[Лена]] и гр. [[Владивосток]]. На 19 юни 1933 г. е наименуван в чест на [[Семьон Челюскин]] - руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция от 1733-1743 г.


== Плаване ==
== Плаване ==
Експедицията на „Челюскин“ се ръководи от [[Ото Шмид]], а капитан е [[Владимир Воронин (Челюскин)|Владимир Воронин]]. На борда има 112 души, пътници и екипаж.
Параходът „Челюскин“ тръгва от [[Мурманск]] към [[Владивосток]] на [[2 август]] [[1933]] със 112 пътници на борда. На [[19 септември]] ледове заобиколили кораба. Корабът се опитал да излезе от този плен като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца „Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа и в кораба прониква вода и пътниците се готвят да го напуснат. На [[13 февруари]] „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.

Параходът „Челюскин“ тръгва от Мурманск към [[Владивосток]] на [[2 август]] [[1933]] г. На [[19 септември]] ледове обграждат кораба. Той се опитва да излезе от този плен, като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца „Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа, в него прониква вода и пътниците го напускат.

На [[13 февруари]] 1934 г. „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали, от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.


== Евакуация ==
== Евакуация ==
Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да бъде използвана за кацане. Жителите на чукотското селище Ванкарем също за няколко дни обособяват писта. Първият самолет, който достига до челюскинци е пилотиран от [[Анатоли Ляпидевски]]. На [[5 март]], със своят [[АНТ-4]] той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на [[7 април]]. За седмица летците [[Сигизмунд Леваневски]], [[Василий Молоков]], [[Николай Каманин]], [[Маврикий Слепньов]], [[Михаил Водопянов]] и [[Иван Доронин]] пренасят останалите челюскинци. Последният рейс е направен на [[13 април]] [[1934]] г. Общо са направени 24 рейса. Летците, пренесли спасените до [[Владивосток]], стават първите [[Герой на Съветския съюз|Герои на Съветския съюз]] и били наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.
Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да бъде използвана за кацане. Жителите на [[чукотка|чукотското]] селище [[Ванкарем]] за няколко дни също обособяват писта.
Първият самолет, който достига до челюскинци, е пилотиран от [[Анатоли Ляпидевски]]. На [[5 март]] със своя [[АНТ-4]] той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на [[7 април]]. За седмица летците [[Сигизмунд Леваневски]], [[Василий Молоков]], [[Николай Каманин]], [[Маврикий Слепньов]], [[Михаил Водопянов]] и [[Иван Доронин]] превозват останалите челюскинци. Последният рейс е направен на [[13 април]] [[1934]] г. Общо са извършени 24 рейса.
Летците, превозили спасените до [[Владивосток]], стават първите [[Герой на Съветския съюз|герои на Съветския съюз]] и са наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.


== Издирване на кораба ==
== Издирване на кораба ==
Няколкократно са организирани експедиции с цел да бъде намерен потъналия съд. Експедициите от [[1974]] и [[1978]]([[1979|9]]) г. били безрезултатни. През септември [[1989]] г. за намирането на „Челюскин“ съобщава американския учен Сергей Мелников, член на Географското дружество на САЩ. Не са представени обаче никакви веществени доказателства.
Няколкократно са организирани експедиции с цел да бъде намерен потъналият съд. Експедициите от 1974 и 1978-1979 г. са безрезултатни. През септември 1989 г. за намирането на „Челюскин“ съобщава американският учен Сергей Мелников, член на Географското дружество на САЩ. Не са представени обаче никакви веществени доказателства.


По повод 70-годишнината на „Челюскин“ е организирана подводна археологическа експедиция „Челюскин-70“. През [[2004]] г. участниците заявяват, че съдът е намерен, но скоро станало ясно, че това е грешка<ref>[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/russia/newsid_5366000/5366802.stm Параходът "Челюскин" отново е "намерен"] - съобщение на интернет-портала на руската служба на Би-би-си [[21 септември]] [[2006]] г.</ref>.
По повод 70-годишнината на „Челюскин“ е организирана подводна археологическа експедиция „Челюскин-70“. През 2004 г. участниците заявяват, че съдът е намерен, но скоро става ясно, че това е грешка<ref>[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/russia/newsid_5366000/5366802.stm Параходът "Челюскин" отново е "намерен"] - съобщение на интернет-портала на руската служба на Би-би-си 21 септември 2006 г.</ref>.


През септември [[2006]] г. участниците в експедицията „Челюскин-70“ заявили, че са намерили потъналия параход „Челюскин“. Фотографии на фрагменти и проби от метала били изпратени в [[Копенхаген]], в корабостроителната фирма, която построила „Челюскин“. Проведеният там анализ и [[експертиза]] щели да позволят обекта да се идентифицира с пълна увереност. Чак след това той щял да бъде признат за археологически обект и фрагментите от него щели да бъдат музейни експонати. <ref>[http://www.chukotka.org/news/?id=i7AE60A96 В Анадир се върнаха участниците от подводната експедиция „Челюскин 70“] - съобщения на сайта Чукотка.org от 21 септември 2006 г.</ref>
През септември 2006 г. участниците в експедицията „Челюскин-70“ заявяват, че са намерили потъналия параход „Челюскин“. Фотографии на фрагменти и проби от метала са изпратени в [[Копенхаген]] - в корабостроителната фирма, построила кораба. Проведеният там анализ и [[експертиза]] щели да позволят обекта да се идентифицира с пълна увереност. Чак след това той щял да бъде признат за археологически обект и фрагментите от него щели да бъдат музейни експонати.<ref>[http://www.chukotka.org/news/?id=i7AE60A96 В Анадир се върнаха участниците от подводната експедиция „Челюскин 70“] - съобщения на сайта Чукотка.org от 21 септември 2006 г.</ref>


През февруари следващата година, експертите заключават, че намереното е наистина част от легендарния кораб.
През февруари следващата година експертите заключават, че намереното е наистина част от легендарния кораб.


== Препратки ==
== Препратки ==
Ред 25: Ред 34:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.cheluskin.ru/ Челюскин-70 Официален сайт на подводната археологическа експедиция]
* [http://www.cheluskin.ru/ Челюскин-70 - официален сайт на подводната археологическа експедиция]
* [http://lenta.ru/articles/2004/08/24/lostship/ Челюскиниада]
* [http://lenta.ru/articles/2004/08/24/lostship/ Челюскиниада]
* [http://www.russianseattle.com/hidden_chelyuskin_2003.htm Тайна експедиция на "Челюскин"] версията на Едуарда Белимов.
* [http://www.russianseattle.com/hidden_chelyuskin_2003.htm Тайна експедиция на "Челюскин"] - версията на Едуард Белимов
* [http://www.arctictoday.ru/history/mastering/271.html Истината за експедицията на "Челюскин"] — Лазар Фрейдгейм, Промышленные ведомости (Москва), № 006, 29.6.2005. Опровержение на версията на Е. Белимов.
* [http://www.arctictoday.ru/history/mastering/271.html Истината за експедицията на "Челюскин", Лазар Фрейдгейм, Промышленные ведомости (Москва), № 006, 29.6.2005] - опровержение на версията на Е. Белимов


[[Категория:История на СССР]]
[[Категория:История на СССР]]
[[Категория:Кораби на Русия и СССР]]
[[Категория:Кораби на Русия и СССР]]
[[Категория:Бедствия, катастрофи и аварии в Русия]]
[[Категория:Северен ледовит океан]]
[[Категория:Корабокрушения]]
[[Категория:Корабокрушения]]



Версия от 11:29, 16 февруари 2013

„Челюскин“ е съветски параход, подсилен да плава през полярен лед, потънал в Северния ледовит океан през 1934 г.

Заклещен е от ледовете по време на плаването му по Северния морски път от Мурманск до Владивосток. Целта на експедицията е да се установи възможността да се премине Северният морски път с обикновен кораб в рамките на 1 плавателен сезон.

Параходът е построен през 1933 г. в Дания от фирма Burmeister and Wain (B&W, Copenhagen) по поръчка. Има водоизместимост 7,5 хил. тона. Спуснат е на вода на 11 март 1933 г. с първо име „Лена“, тъй като първоначално е бил предназначен да плава между устието на река Лена и гр. Владивосток. На 19 юни 1933 г. е наименуван в чест на Семьон Челюскин - руски полярен изследовател и участник във Великата северна експедиция от 1733-1743 г.

Плаване

Експедицията на „Челюскин“ се ръководи от Ото Шмид, а капитан е Владимир Воронин. На борда има 112 души, пътници и екипаж.

Параходът „Челюскин“ тръгва от Мурманск към Владивосток на 2 август 1933 г. На 19 септември ледове обграждат кораба. Той се опитва да излезе от този плен, като тръгва срещу по-тънкия лед, но не успява. Следващите 5 месеца „Челюскин“ дрейфува. Обшивката на кораба не издържа, в него прониква вода и пътниците го напускат.

На 13 февруари 1934 г. „Челюскин“ потъва. Хората остават на леда. Пренасят материали, от които си построяват бараки. Живеят в продължение на 3 месеца върху леда.

Евакуация

Евакуацията на лагера се осъществява с помощта на авиацията. Бедстващите разчистват тясна ивица, която да бъде използвана за кацане. Жителите на чукотското селище Ванкарем за няколко дни също обособяват писта.

Първият самолет, който достига до челюскинци, е пилотиран от Анатоли Ляпидевски. На 5 март със своя АНТ-4 той се добира до лагера и взема 10 жени и 2 деца. Следващият рейс е извършен на 7 април. За седмица летците Сигизмунд Леваневски, Василий Молоков, Николай Каманин, Маврикий Слепньов, Михаил Водопянов и Иван Доронин превозват останалите челюскинци. Последният рейс е направен на 13 април 1934 г. Общо са извършени 24 рейса.

Летците, превозили спасените до Владивосток, стават първите герои на Съветския съюз и са наградени с орден „Ленин“, а „Златна Звезда“ № 1 е връчена на Ляпидевски.

Издирване на кораба

Няколкократно са организирани експедиции с цел да бъде намерен потъналият съд. Експедициите от 1974 и 1978-1979 г. са безрезултатни. През септември 1989 г. за намирането на „Челюскин“ съобщава американският учен Сергей Мелников, член на Географското дружество на САЩ. Не са представени обаче никакви веществени доказателства.

По повод 70-годишнината на „Челюскин“ е организирана подводна археологическа експедиция „Челюскин-70“. През 2004 г. участниците заявяват, че съдът е намерен, но скоро става ясно, че това е грешка[1].

През септември 2006 г. участниците в експедицията „Челюскин-70“ заявяват, че са намерили потъналия параход „Челюскин“. Фотографии на фрагменти и проби от метала са изпратени в Копенхаген - в корабостроителната фирма, построила кораба. Проведеният там анализ и експертиза щели да позволят обекта да се идентифицира с пълна увереност. Чак след това той щял да бъде признат за археологически обект и фрагментите от него щели да бъдат музейни експонати.[2]

През февруари следващата година експертите заключават, че намереното е наистина част от легендарния кораб.

Препратки

  1. Параходът "Челюскин" отново е "намерен" - съобщение на интернет-портала на руската служба на Би-би-си 21 септември 2006 г.
  2. В Анадир се върнаха участниците от подводната експедиция „Челюскин 70“ - съобщения на сайта Чукотка.org от 21 септември 2006 г.

Външни препратки