Жеко Димитров: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име = Жеко Димитров |
| име = Жеко Димитров |
||
| портрет = |
| портрет = Jheko Dimitrov 01.jpg |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| px = |
| px = 120px |
||
| описание = |
| описание = български синдикалист, лидер на Общия работнически синдикален съюз |
||
| наставка = |
| наставка = |
||
| роден-дата = 14 |
| роден-дата = [[14 ноември]] [[1886]] |
||
| роден-място = Хасково,България |
| роден-място = [[Хасково]], [[България]] |
||
| починал-дата = април 1925 |
| починал-дата = [[април]] [[1925]] |
||
| починал-място = София, България |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Жеко Димитров''' е български политик от [[БРСДП]], а по-късно - от [[БКП]]. |
'''Жеко Димитров Джунджулов''' е български политик от [[БРСДП]], а по-късно - от [[БКП]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
⚫ | Жеко Димитров е роден на 14 ноември 1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд- работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на руският писател [[Максим Горки]].<ref>Георгиев А., Динков К.,Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> |
||
Става член на социалдемократическата партия през [[1903]]. Един от най-яростните противници на крилото на "общоделците". При разцеплението на партията остава в [[БРСДП (т.с.)]]. През [[1913]] става член на управителния орган на [[ОРСС]] - Синдикалния комитет, от [[1919]] е негов помощник-секретар. През [[1921]] е делегат на II конгрес на [[Профинтерна]]. |
|||
След [[Септемврийското въстание]] и бягството на [[Георги Димитров]] от страната през [[1923]] застава начело на ОРСС. |
|||
"Безследно изчезнал" по време на [[априлските събития от 1925 година]]. |
|||
=== Ранни години === |
|||
⚫ | |||
⚫ | Жеко Димитров |
||
<br /> |
<br /> |
||
[[File:Jheko Dimitrov 03.jpg|дясно|мини|100px|Жеко Димитров като войник]] |
|||
През 1903 |
През 1903 г. умира бащата Димитър. Това принуждава вторият им син Иван да прекъсне образованието си. Жеко и Иван дават всичко от себе си най-малкият им брат Захари да завърши своето образование. |
||
<br /> |
<br /> |
||
През 1904 г.Тодор Атанасов по заръка на Васил Коларов създава в Хасково марксически кръжок, като привлича около |
През 1904 г. Тодор Атанасов по заръка на Васил Коларов създава в Хасково марксически кръжок, като привлича около двадесет работници от града. Сред тях са Жеко Димитров и негов приятел Георги Юрданов, които са запознати с марксизма. Кръжокът, благодарение на усилията на Жеко, Тодор и Георги, се разраства.[[File:ІV- ти конгрес на ОРСС 1907.jpg|ляво|мини|IV- я конгрес на ОРСС 1907 г.]] |
||
<br /> |
<br /> |
||
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз ([[ОРСС]] |
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз ([[ОРСС]]). Със задачата се заемат тютюноработниците Жеко Димитров и Георги Юрданов, които ръководят първите им стачки през 1906 г. Групата прераства в партийна организация (1910). Същата година във вестник „Работнически вестник“ излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени.<ref>Георгиев А., Динков К.,Жеко Димитров - жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> Имат две деца Любомир и Елизавета.<br /> |
||
През 1910 г.групата прераства в партийна организация, като същата година във вестник "Работнически вестник" излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени.<ref>Ангел Георгиев, Кирил Динков- Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> В следващите години Гъла ще стои неотлъчно до Жеко, като ще полага всички грижи той да работи неотлъчно и денонощно, независимо от лишенията. От Гъла Жеко Димитров има две деца- Любомир и Елизавета.<br /> |
|||
=== Начело на профсъюза в Хасково === |
=== Начело на профсъюза в Хасково === |
||
През 1911 г. |
През 1911 г. застава начело на партийната организация в Хасково. През същата година е делегат от Хасковската организация на ХVІІІ- я конгрес на партията в Пловдив. Делегат е и на ХІХ- я конгрес.<br /> |
||
⚫ | |||
[[File:Jheko Dimitrov 03.jpg|thumb|Jheko Dimitrov 03]] |
|||
⚫ | Под ръководството на Жеко Димитров синдикалната организация в Хасково се развива много бързо. Редактор на в. „Фабричен работник“, който през тези години излиза с тираж 1500 екземпляра. След това е и редактор на [[Работнически вестник]], като негови статии излизат във всички профсъюзни издания.<br /> |
||
⚫ | Под ръководството на Жеко Димитров синдикалната организация в Хасково се развива много бързо |
||
=== Голямата транспортна стачка === |
=== Голямата транспортна стачка === |
||
[[File:Transportna stachka.jpg| |
[[File:Transportna stachka.jpg|ляво|мини|Транспортната стачка]] |
||
Първата голяма стачка и |
Първата голяма стачка и изпитание пред Жеко Димитров е на 17 май 1914 г. когато в София избухва стачка на трамвайните работници. Съвсем скоро е избран за секретар на [[ОРСС]]. За времето си стачката е една от големите, като парализира целия транспорт в София. Жеко Димитров призовава гражданите да подкрепят стачкуващите, като на неговия призив откликват над 10 000 софиянци.<ref>Георгиев А.,Динков К., Жеко Димитров-жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> <br /> |
||
Оганизира [[Транспортна стачка]], която продължава 55 дни (1919). След стачката са уволнени над 2000 работници и полага грижи за намиране на нова работа и за техните семейства.<br /> |
|||
В тези години |
В тези години е един от най-претоварените дейци в синдикалния съюз. Секретар на ОРСС, помощник и касиер на Синдикалния комитет, член на Градския комитет на софийската партийна организация, член на управителния съвет на кооперация „Освобождение“ и член на няколко комисии.<ref> Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> <br /> |
||
=== Ръководител на Синдикалния съюз === |
=== Ръководител на Синдикалния съюз === |
||
През 1921 г. се провежда ХІІІ конгрес на |
През 1921 г. се провежда ХІІІ- я конгрес на ОРСС. На него Жеко Димитров остро критикува редица синдикалисти от цяла България, че не живеят с болките на работниците. По време на целия си живот е обръщал особено внимание на подготовката на кадрите. Остро критикува един от синдикалните дейци, който е взел хонорар за статия в синдикалния вестник:<br /> |
||
[[File:Jheko Dimitrov 02.jpg| |
[[File:Jheko Dimitrov 02.jpg|дясно|мини|250px|Жеко Димитров на екскурзия с приятели]] |
||
''„Това ще бъде за първи и за последен път. Нашето дело е да помагаме, а не да взимаме. А сега в чест на това, че ти за пръв път получаваш хонорар, след като толкова много си писал или редактирал, ще почерпиш''“ |
|||
През 1922 г. |
През 1922 г. е делегат на конгреса на ОРСС на Профинтерна в СССР. Там се среща с [[Владимир Ленин]] <ref>Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров-жизнен път, писма, публицистика, спомени </ref>. |
||
=== Септемврийското въстание 1923 г. === |
=== Септемврийското въстание 1923 г. === |
||
През 1923 г. |
През 1923 г. е крайно резервиран към подготовката на [[Септемврийско въстание]], но се подчинява на решението на партията. Арестуван е на 12 септември 1923 г., като е освободен след един месец, тъй като няма никакви доказателства и е невинен. |
||
<br /> |
<br /> |
||
=== Последни години === |
=== Последни години === |
||
След разгрома на въстанието удар понася и Синдикалния съюз. Жеко Димитров се среща с много от старите синдикални дейци за възстановяване на разбитите синдикални организации, като е избран единодушно за секретар на Съюза. |
След разгрома на въстанието удар понася и Синдикалния съюз. Жеко Димитров се среща с много от старите синдикални дейци за възстановяване на разбитите синдикални организации, като е избран единодушно за секретар на Съюза. Работи трескаво, както личи от тази записка от 28 юни 1924 г, в която той призовава:<br /> |
||
''„Време за отлагане и суетене няма и не е потребно да изтъкваме как господарите използват всяка проявена от нас мудност“'' <ref>Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров-жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> <br /> |
|||
Към края на |
Към края на годината много от организациите на [[ОРСС]] по цялата страна за възстановени.<br /> |
||
''„Когато във време на сражение загива целия команден състав на ротата, един от войниците поема инициативата да стане командир и призовава за продължаване на сражението под негова команда. Нужни са върховните усилия на всички!“''<br /> |
|||
[[File:Jheko Dimitrov 04.jpg| |
[[File:Jheko Dimitrov 04.jpg|дясно|мини|100px|Жеко Димитров]] |
||
През 1925 г. без знанието и съгласието на |
През 1925 г. без знанието и съгласието на ОРСС и на Жеко Димитров е извършен [[Атентат в църквата „Света Неделя“]]. По това време е извън София. <ref>Христозов Н., По дирята на безследно изчезналите, С., 1984</ref>Негови съратници и приятели го съветват да се скрие, но той отказва. Арестуван е и изчезва безследно.<br /> |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
=== Равносметка на един живот и дейност === |
=== Равносметка на един живот и дейност === |
||
Загубата на Жеко Димитров за |
Загубата на Жеко Димитров за ОРСС означава край на неговата дейност и синдикалният съюз се разпада. След неговата смърт децата му Любомир и Елизавета заминават за Германия. По време на цялата си дейност и живот Жеко Димитров отстоява принципите на синдикализма и синдикалното движение, като приема, прилага и усъвършенства принципите на [[Георги Кирков (социалист)]] за стачната борба. <br /> |
||
===Памет=== |
|||
=== В памет на Жеко Димитров === |
|||
* Завод „Жеко Димитров“, Хасково <br /> |
|||
* Паметник на Жеко Димитров, Хасково <br /> |
|||
* Улица „Жеко Димитров“ (дн. Българска морава), София <br /> |
|||
* Паметник на Жеко Димитров, София (демонтиран в началото на 90-те година на ХХ. век) |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{СОРТКАТ:Димитров, Жеко}} |
|||
{{commons|Zheko Dimitrov|Жеко Димитров}} |
{{commons|Zheko Dimitrov|Жеко Димитров}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Български комунисти до 1944|Димитров, Жеко]] |
[[Категория:Български комунисти до 1944|Димитров, Жеко]] |
||
[[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]] |
[[Категория:Жертви на Априлските събития в България (1925)]] |
Версия от 16:33, 18 февруари 2013
Жеко Димитров | |
български синдикалист, лидер на Общия работнически синдикален съюз | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Жеко Димитров в Общомедия |
Жеко Димитров Джунджулов е български политик от БРСДП, а по-късно - от БКП.
Биография
Жеко Димитров е роден на 14 ноември 1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд- работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на руският писател Максим Горки.[1]
През 1903 г. умира бащата Димитър. Това принуждава вторият им син Иван да прекъсне образованието си. Жеко и Иван дават всичко от себе си най-малкият им брат Захари да завърши своето образование.
През 1904 г. Тодор Атанасов по заръка на Васил Коларов създава в Хасково марксически кръжок, като привлича около двадесет работници от града. Сред тях са Жеко Димитров и негов приятел Георги Юрданов, които са запознати с марксизма. Кръжокът, благодарение на усилията на Жеко, Тодор и Георги, се разраства.
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз (ОРСС). Със задачата се заемат тютюноработниците Жеко Димитров и Георги Юрданов, които ръководят първите им стачки през 1906 г. Групата прераства в партийна организация (1910). Същата година във вестник „Работнически вестник“ излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени.[2] Имат две деца Любомир и Елизавета.
Начело на профсъюза в Хасково
През 1911 г. застава начело на партийната организация в Хасково. През същата година е делегат от Хасковската организация на ХVІІІ- я конгрес на партията в Пловдив. Делегат е и на ХІХ- я конгрес.
Под ръководството на Жеко Димитров синдикалната организация в Хасково се развива много бързо. Редактор на в. „Фабричен работник“, който през тези години излиза с тираж 1500 екземпляра. След това е и редактор на Работнически вестник, като негови статии излизат във всички профсъюзни издания.
Голямата транспортна стачка
Първата голяма стачка и изпитание пред Жеко Димитров е на 17 май 1914 г. когато в София избухва стачка на трамвайните работници. Съвсем скоро е избран за секретар на ОРСС. За времето си стачката е една от големите, като парализира целия транспорт в София. Жеко Димитров призовава гражданите да подкрепят стачкуващите, като на неговия призив откликват над 10 000 софиянци.[3]
Оганизира Транспортна стачка, която продължава 55 дни (1919). След стачката са уволнени над 2000 работници и полага грижи за намиране на нова работа и за техните семейства.
В тези години е един от най-претоварените дейци в синдикалния съюз. Секретар на ОРСС, помощник и касиер на Синдикалния комитет, член на Градския комитет на софийската партийна организация, член на управителния съвет на кооперация „Освобождение“ и член на няколко комисии.[4]
Ръководител на Синдикалния съюз
През 1921 г. се провежда ХІІІ- я конгрес на ОРСС. На него Жеко Димитров остро критикува редица синдикалисти от цяла България, че не живеят с болките на работниците. По време на целия си живот е обръщал особено внимание на подготовката на кадрите. Остро критикува един от синдикалните дейци, който е взел хонорар за статия в синдикалния вестник:
„Това ще бъде за първи и за последен път. Нашето дело е да помагаме, а не да взимаме. А сега в чест на това, че ти за пръв път получаваш хонорар, след като толкова много си писал или редактирал, ще почерпиш“
През 1922 г. е делегат на конгреса на ОРСС на Профинтерна в СССР. Там се среща с Владимир Ленин [5].
Септемврийското въстание 1923 г.
През 1923 г. е крайно резервиран към подготовката на Септемврийско въстание, но се подчинява на решението на партията. Арестуван е на 12 септември 1923 г., като е освободен след един месец, тъй като няма никакви доказателства и е невинен.
Последни години
След разгрома на въстанието удар понася и Синдикалния съюз. Жеко Димитров се среща с много от старите синдикални дейци за възстановяване на разбитите синдикални организации, като е избран единодушно за секретар на Съюза. Работи трескаво, както личи от тази записка от 28 юни 1924 г, в която той призовава:
„Време за отлагане и суетене няма и не е потребно да изтъкваме как господарите използват всяка проявена от нас мудност“ [6]
Към края на годината много от организациите на ОРСС по цялата страна за възстановени.
„Когато във време на сражение загива целия команден състав на ротата, един от войниците поема инициативата да стане командир и призовава за продължаване на сражението под негова команда. Нужни са върховните усилия на всички!“
През 1925 г. без знанието и съгласието на ОРСС и на Жеко Димитров е извършен Атентат в църквата „Света Неделя“. По това време е извън София. [7]Негови съратници и приятели го съветват да се скрие, но той отказва. Арестуван е и изчезва безследно.
„Не бива да се крия! Нямам причина да се крия!“[8]
Равносметка на един живот и дейност
Загубата на Жеко Димитров за ОРСС означава край на неговата дейност и синдикалният съюз се разпада. След неговата смърт децата му Любомир и Елизавета заминават за Германия. По време на цялата си дейност и живот Жеко Димитров отстоява принципите на синдикализма и синдикалното движение, като приема, прилага и усъвършенства принципите на Георги Кирков (социалист) за стачната борба.
Памет
- Завод „Жеко Димитров“, Хасково
- Паметник на Жеко Димитров, Хасково
- Улица „Жеко Димитров“ (дн. Българска морава), София
- Паметник на Жеко Димитров, София (демонтиран в началото на 90-те година на ХХ. век)
Източници
- ↑ Георгиев А., Динков К.,Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени
- ↑ Георгиев А., Динков К.,Жеко Димитров - жизнен път, писма, публицистика, спомени
- ↑ Георгиев А.,Динков К., Жеко Димитров-жизнен път, писма, публицистика, спомени
- ↑ Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени
- ↑ Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров-жизнен път, писма, публицистика, спомени
- ↑ Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров-жизнен път, писма, публицистика, спомени
- ↑ Христозов Н., По дирята на безследно изчезналите, С., 1984
- ↑ Христозов Н.,По дирята на безследно изчезналите, С., 1984
- Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров (биографичен очерк), С., 1962
- Георгиев А., Жеко Димитров- жизнен път, публицистика, писма и документи, спомени, С.,, 1971
- Христозов Н., По дирята на безследно изчезналите, С.,, 1984