Бунт на буколите

Бунтът на буколите (Шаблон:Lang-grc, Boukoloi „говедари“) е въстание в Долен Египет през 166/ 167 г. до 172 г. сл.н.е.

Буколите са народ от овчари, живял южно от Александрия, който до времето на Диоклетиан непрекъснато се бунтува.

Въстанието по времето на Марк Аврелий e споменато от древните автори, Дион Касий (71.4) дава най-подробното описание. Водач е свещеник на име Изодор. Буколите, преоблечени като жени, отиват при римски центурион и му предлагат пари. Когато той идва при тях, те го убиват. Един от придружителите е убит и вероятно отчасти изяден.

Към бунта се присъединяват бързо много египтяни. По пътя за Александрия се стига до битка. Те са победени от Авидий Касий, който идва специално от Сирия в Египет.

Буколите по-късно са наричани в романите обикновено крадци.

Източници

• Дион Касий, 71, 4
• Historia Augusta, Marcus Antoninus 21, 2; Avidius Cassius 6, 7

Литература

• Richard Alston: The Revolt of the Boukoloi: Geography, History and Myth. In: Keith Hopwood (Hrsg.): Organised Crime in the Ancient World. Duckworth, London 1999. S. 129–153.
• David Frankfurter: Religion in Roman Egypt, Assimilation and Resistance. Princeton 1998, ISBN 0-691-07054-7, S. 207–208.