Жабляк (крепост): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
През 1475 г. князът на Зета [[Иван I Церноевич]] мести престолнината си в [[Обод]], а после и в [[Цетине]]. |
През 1475 г. князът на Зета [[Иван I Церноевич]] мести престолнината си в [[Обод]], а после и в [[Цетине]]. |
||
От 1478 г. Жабляк е османски, превръщайки се |
От 1478 г. Жабляк е османски, превръщайки се в османски опорен пункт на северния бряг на Шкодренското езеро. |
||
През 1835 г. 10 или 13 местни хайдути пленяват гарнизона от 60 човека, удържайки го срещу настъпващия 3-хиляден османски отряд. <ref>[http://www.rusvera.mrezha.ru/383/13.htm Воины Черной Горы.]</ref> |
През 1835 г. 10 или 13 местни хайдути пленяват гарнизона от 60 човека, удържайки го срещу настъпващия 3-хиляден османски отряд. <ref>[http://www.rusvera.mrezha.ru/383/13.htm Воины Черной Горы.]</ref> |
Версия от 16:45, 7 октомври 2014
Жабляк (Шаблон:Lang-me) е средновековен град—крепост в Зета, разположена на устието на река Морача в Шкодренското езеро.
Получава името си по това на Църноевичи. Средновековният град съществува поне от X век и от времето на управлението на династията Войславлевичи или зетски клон на Комитопулите.
Първото упоменава на Жабляк е от средата на XV век, когато от 1466 до 1478 г. се намира във владение на деспот Стефан Лазаревич и Юрий Бранкович, т.е. на Моравското деспотство.
През 1475 г. князът на Зета Иван I Церноевич мести престолнината си в Обод, а после и в Цетине.
От 1478 г. Жабляк е османски, превръщайки се в османски опорен пункт на северния бряг на Шкодренското езеро.
През 1835 г. 10 или 13 местни хайдути пленяват гарнизона от 60 човека, удържайки го срещу настъпващия 3-хиляден османски отряд. [1]
По решение на Берлинския конгрес Жабляк става част от княжество Черна гора.
В града освен резиденцията на Църноевичи се намира и църква, посветена на Георги Победоносец. Днес останките от Жабляк са туристическа атракция.
Източници
- Дероко А. Средњевековни градови у Србији, Црној Гори и Македонији. Београд, 1950.