Средногръцки език: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[File:Distribution of Greek dialects in late Byzantine Empire en.png|thumb|360px|Териториален обхват на наречията базирани на византийския средновековен език към 1923 г.<ref>Dawkins, R.M. 1916. Modern Greek in Asia Minor. A study of dialect of Silly, Cappadocia and Pharasa. Cambridge: Cambridge University Press.</ref>)]]
[[File:Distribution of Greek dialects in late Byzantine Empire en.png|thumb|360px|Териториален обхват на наречията базирани на византийския средновековен език към 1923 г.<ref>Dawkins, R.M. 1916. Modern Greek in Asia Minor. A study of dialect of Silly, Cappadocia and Pharasa. Cambridge: Cambridge University Press.</ref>)]]
'''Византийският език''' ({{lang-el|Μεσαιωνική Ελληνική}}, а на византийски и {{lang-el|Ρωμαϊκή γλώσσα}}) е средновековния етап в развитието на [[древногръцки език|древногръцкия език]].
'''Византийският език''' ({{lang-el|Μεσαιωνική Ελληνική}}), по-известен като Ρωμαϊκή γλώσσα ('''римски език''') е средновековният етап в развитието на [[древногръцки език|гръцкия език]]. Говорим и официален език на Източната Римска империя.


Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = римска глосса, т.е. "римски език") или Ρωμαίικη = ромеики (ромейки), т.е. [езикът] на римляните. Възникнал в края на III - началото на ІV век въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ''ромейки'' (т.е. средновековният гръцки език, познат на съвременните езиковеди и историци като "византийски"), в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език и е говорен в продължение на около тринадесет века. Той обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Например литературният византийски език се характеризира с
Това е официалния език на [[Източната Римска империя]] от времето на император [[Ираклий]] до [[падането на Константинопол]] под властта на [[османци]]те. Това е средновековния език както на същинско гръцкото, така и на елинизованото население на и във Византия.
множество книжовни форми, имитиращи класическия старогръцки и е практически непознат на простолюдието, което е подавящото мнозинство от населението. Разговорните форми на ''ромейки'' дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми след XI век се обособяват диалекти на ''ромейки'' като понтийски гръцки и кападокийски гръцки.


Основен център за развитието на византийския език е [[Константинопол]].
Основен център за развитието на византийския език е [[Константинопол]].
Ред 12: Ред 13:
: 1) от [[VII век|VII]]-то до [[X век|X]]-тото столетие;
: 1) от [[VII век|VII]]-то до [[X век|X]]-тото столетие;


: 2) от [[XI век]] до паденето на [[Константинопол]].
: 2) от [[XI век]] до падането на [[Константинопол]].


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 10:54, 7 ноември 2014

Териториален обхват на наречията базирани на византийския средновековен език към 1923 г.[1])

Византийският език (Шаблон:Lang-el), по-известен като Ρωμαϊκή γλώσσα (римски език) е средновековният етап в развитието на гръцкия език. Говорим и официален език на Източната Римска империя.

Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = римска глосса, т.е. "римски език") или Ρωμαίικη = ромеики (ромейки), т.е. [езикът] на римляните. Възникнал в края на III - началото на ІV век въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ромейки (т.е. средновековният гръцки език, познат на съвременните езиковеди и историци като "византийски"), в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език и е говорен в продължение на около тринадесет века. Той обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Например литературният византийски език се характеризира с

множество книжовни форми, имитиращи класическия старогръцки и е практически непознат на простолюдието, което е подавящото мнозинство от населението. Разговорните форми на ромейки дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми след XI век се обособяват диалекти на ромейки като понтийски гръцки и кападокийски гръцки.

Основен център за развитието на византийския език е Константинопол.

Хронология

Хронологически развитието на византийския език обхваща периода от около 600 г. до 1453 г., и се подразделя етапно на:

предистория — до VI век;
1) от VII-то до X-тото столетие;
2) от XI век до падането на Константинопол.

Източници

  1. Dawkins, R.M. 1916. Modern Greek in Asia Minor. A study of dialect of Silly, Cappadocia and Pharasa. Cambridge: Cambridge University Press.

Вижте също