Средногръцки език: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Distribution of Greek dialects in late Byzantine Empire en.png|thumb|360px|Териториален обхват на наречията базирани на византийския средновековен език към 1923 г.<ref>Dawkins, R.M. 1916. Modern Greek in Asia Minor. A study of dialect of Silly, Cappadocia and Pharasa. Cambridge: Cambridge University Press.</ref>)]] |
[[File:Distribution of Greek dialects in late Byzantine Empire en.png|thumb|360px|Териториален обхват на наречията базирани на византийския средновековен език към 1923 г.<ref>Dawkins, R.M. 1916. Modern Greek in Asia Minor. A study of dialect of Silly, Cappadocia and Pharasa. Cambridge: Cambridge University Press.</ref>)]] |
||
'''Византийският език''' ({{lang-el|Μεσαιωνική Ελληνική}}, |
'''Византийският език''' ({{lang-el|Μεσαιωνική Ελληνική}}), по-известен като Ρωμαϊκή γλώσσα ('''римски език''') е средновековният етап в развитието на [[древногръцки език|гръцкия език]]. Говорим и официален език на Източната Римска империя. |
||
Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = римска глосса, т.е. "римски език") или Ρωμαίικη = ромеики (ромейки), т.е. [езикът] на римляните. Възникнал в края на III - началото на ІV век въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ''ромейки'' (т.е. средновековният гръцки език, познат на съвременните езиковеди и историци като "византийски"), в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език и е говорен в продължение на около тринадесет века. Той обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Например литературният византийски език се характеризира с |
|||
Това е официалния език на [[Източната Римска империя]] от времето на император [[Ираклий]] до [[падането на Константинопол]] под властта на [[османци]]те. Това е средновековния език както на същинско гръцкото, така и на елинизованото население на и във Византия. |
|||
множество книжовни форми, имитиращи класическия старогръцки и е практически непознат на простолюдието, което е подавящото мнозинство от населението. Разговорните форми на ''ромейки'' дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми след XI век се обособяват диалекти на ''ромейки'' като понтийски гръцки и кападокийски гръцки. |
|||
Основен център за развитието на византийския език е [[Константинопол]]. |
Основен център за развитието на византийския език е [[Константинопол]]. |
||
Ред 12: | Ред 13: | ||
: 1) от [[VII век|VII]]-то до [[X век|X]]-тото столетие; |
: 1) от [[VII век|VII]]-то до [[X век|X]]-тото столетие; |
||
: 2) от [[XI век]] до |
: 2) от [[XI век]] до падането на [[Константинопол]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 10:54, 7 ноември 2014
Византийският език (Шаблон:Lang-el), по-известен като Ρωμαϊκή γλώσσα (римски език) е средновековният етап в развитието на гръцкия език. Говорим и официален език на Източната Римска империя.
Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = римска глосса, т.е. "римски език") или Ρωμαίικη = ромеики (ромейки), т.е. [езикът] на римляните. Възникнал в края на III - началото на ІV век въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ромейки (т.е. средновековният гръцки език, познат на съвременните езиковеди и историци като "византийски"), в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език и е говорен в продължение на около тринадесет века. Той обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Например литературният византийски език се характеризира с
множество книжовни форми, имитиращи класическия старогръцки и е практически непознат на простолюдието, което е подавящото мнозинство от населението. Разговорните форми на ромейки дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми след XI век се обособяват диалекти на ромейки като понтийски гръцки и кападокийски гръцки.
Основен център за развитието на византийския език е Константинопол.
Хронология
Хронологически развитието на византийския език обхваща периода от около 600 г. до 1453 г., и се подразделя етапно на:
- предистория — до VI век;
- 2) от XI век до падането на Константинопол.
Източници
- ↑ Dawkins, R.M. 1916. Modern Greek in Asia Minor. A study of dialect of Silly, Cappadocia and Pharasa. Cambridge: Cambridge University Press.