Здравко Манолов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
| общомедия = |
| общомедия = |
||
}} |
}} |
||
'''Здравко Христов Манолов''' е български [[композитор]] и музикален педагог, [[професор]]. Син е на композитора [[Христо Манолов]] и е внук на композитора и [[диригент]] [[Емануил Манолов]].<ref name="геб">{{Геб|7|2710}}</ref> |
'''Здравко Христов Манолов''' е български [[композитор]] и музикален педагог, [[професор]]. Син е на композитора [[Христо Манолов]] и е внук на композитора и [[диригент]] [[Емануил Манолов]].<ref name="геб">{{Геб|7|2710}}</ref><ref name="СБК">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ubc-bg.com/bg/composer/215 | заглавие = Здравко Манолов | достъп_дата = 11.08.2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Съюз на българските композитори | език = bg | цитат = }}</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в [[Пловдив]] на [[5 август]] [[1925]] г. Завършва [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]], специалност композиция при [[Парашкев Хаджиев]], през [[1952]] г. От 1952 г. е асистент по [[полифония]]. От [[1968]] г. е композитор на мъжки хор „[[София (хор)|София]]“. През [[1970]] г. е избран за професор. От [[1972]] г. преподава и във [[Висш музикално-педагогически институт|Висшия музикално-педагогически институт]]. През [[1978]] г. завежда катедрата по теория на музиката в Българската държавна консерватория, а през [[1979]] г. е заместник-[[ректор]]. Почива на [[25 септември]] [[1983]] г. в [[Ню Йорк]].<ref name="геб"/> |
Роден е в [[Пловдив]] на [[5 август]] [[1925]] г. Завършва [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]], специалност композиция при [[Парашкев Хаджиев]], през [[1952]] г. От 1952 г. е асистент по [[полифония]]. От [[1968]] г. е композитор на мъжки хор „[[София (хор)|София]]“. През [[1970]] г. е избран за професор. От [[1972]] г. преподава и във [[Висш музикално-педагогически институт|Висшия музикално-педагогически институт]]. През [[1978]] г. завежда катедрата по теория на музиката в Българската държавна консерватория, а през [[1979]] г. е заместник-[[ректор]]. Почива на [[25 септември]] [[1983]] г. в [[Ню Йорк]] по време на концертно турне.<ref name="геб"/><ref name="СБК"/> |
||
== Творчество == |
== Творчество == |
||
Здравко Манолов пише произведения за [[симфоничен оркестър|симфоничен]] и духов оркестър, камерно-инструментални творби., сюити за камерен оркестър, хорови песни. Обработва народни песни. Автор е на |
Здравко Манолов пише произведения за [[симфоничен оркестър|симфоничен]] и духов оркестър, камерно-инструментални творби., сюити за камерен оркестър, хорови песни. Обработва народни песни. Автор е на песните за мъжки хор „Тъпан бие“ и „Дилмано, Дилберо“. През [[1960]] г. е издадено теоретичното му изследване ''„Теория и употреба на аугментацията в полифонията“''.<ref name="геб"/><ref name="СБК"/> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 12:37, 11 август 2015
Здравко Манолов | |
Роден | |
---|---|
От | Българин |
Починал | 25 септември 1983 г.
|
Здравко Христов Манолов е български композитор и музикален педагог, професор. Син е на композитора Христо Манолов и е внук на композитора и диригент Емануил Манолов.[1][2]
Биография
Роден е в Пловдив на 5 август 1925 г. Завършва Държавната музикална академия, специалност композиция при Парашкев Хаджиев, през 1952 г. От 1952 г. е асистент по полифония. От 1968 г. е композитор на мъжки хор „София“. През 1970 г. е избран за професор. От 1972 г. преподава и във Висшия музикално-педагогически институт. През 1978 г. завежда катедрата по теория на музиката в Българската държавна консерватория, а през 1979 г. е заместник-ректор. Почива на 25 септември 1983 г. в Ню Йорк по време на концертно турне.[1][2]
Творчество
Здравко Манолов пише произведения за симфоничен и духов оркестър, камерно-инструментални творби., сюити за камерен оркестър, хорови песни. Обработва народни песни. Автор е на песните за мъжки хор „Тъпан бие“ и „Дилмано, Дилберо“. През 1960 г. е издадено теоретичното му изследване „Теория и употреба на аугментацията в полифонията“.[1][2]
Бележки
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2710.
- ↑ а б в Здравко Манолов // Съюз на българските композитори. Посетен на 11.08.2015. (на български)