Голямо Робско езеро: Разлика между версии
м Шаблон:Езеро инфо → Шаблон:Водоем |
мРедакция без резюме |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
[[Картинка:Great Slave Lake and Lake Athabasca 6.png|thumb|left|250px|Карта на Голямото Робско езеро и съседните му територии]] |
[[Картинка:Great Slave Lake and Lake Athabasca 6.png|thumb|left|250px|Карта на Голямото Робско езеро и съседните му територии]] |
||
== География == |
== География == |
||
=== Географско положение === |
=== Географско положение === |
||
Ред 38: | Ред 39: | ||
Обемът на водната маса в езерото, в зависимост от сезоните от 1 070 км<sup>3</sup> до 2 088 км<sup>3</sup>, като средната му дълбочина е 41 м, а максималната – 614 м, в източната му част, в залива Кристи. Голямото Робско езеро явява най-дълбокото езеро в Канада и второ в Северна Америка след [[Крейтър Лейк]], [[Орегон]], [[САЩ]]. От октомври до юни Голямото Робско езеро е покрито с дебела ледена кора. |
Обемът на водната маса в езерото, в зависимост от сезоните от 1 070 км<sup>3</sup> до 2 088 км<sup>3</sup>, като средната му дълбочина е 41 м, а максималната – 614 м, в източната му част, в залива Кристи. Голямото Робско езеро явява най-дълбокото езеро в Канада и второ в Северна Америка след [[Крейтър Лейк]], [[Орегон]], [[САЩ]]. От октомври до юни Голямото Робско езеро е покрито с дебела ледена кора. |
||
Климатичните показатели за периода |
Климатичните показатели за периода 1971–2000 г. за станция Йелоунайф (на северното крайбрежие на езерото) са следните: |
||
:средна годишна температура |
:средна годишна температура – -4,6°С |
||
:средна температура на най-студения месец (януари) |
:средна температура на най-студения месец (януари) – -26,8°С |
||
:средна температура на най-топлия месец (юли) |
:средна температура на най-топлия месец (юли) – +16,8°С |
||
:средно годишни валежи |
:средно годишни валежи – 280,7 мм |
||
:максимум — август 40,9 мм |
:максимум — август 40,9 мм |
||
:минимум — април 10,8 мм |
:минимум — април 10,8 мм |
||
=== Брегове, острови, водосборен басейн === |
=== Брегове, острови, водосборен басейн === |
||
Бреговата линия на езерото е силно разчленена, като общата |
Бреговата линия на езерото е силно разчленена, като общата ѝ дължина е 3 057 км. Основната водна маса с площ от 18 500 км<sup>2</sup>, обем от 596 км<sup>3</sup> и максимална дълбочина до 187,7 м заема западната част на езерото. В най-западната част, където изтича река [[Маккензи]] се намира заливът Дийп, а далеч на север се простира големия залив Норт Арм. Източната, по-малка част от езерото представлява огромен ръкав, осеян с множество острови (Бланчет, Симпсън, Пребъл, Етън, Кийт и др.) с обща площ от 1 520 км<sup>2</sup>, полуострови (п-ов Петей, най-голям), протоци и заливи (Маклауд, Кристи и др.), като тук се намира и най-дълбокото място на езерото. |
||
Площта на водосборния му басейн е огромна |
Площта на водосборния му басейн е огромна – 985 300 km<sup>2</sup>, като в езерото се вливат множество реки, по големи от които са: [[Робска река]] (от югоизток), [[Хей (река)|Хей]] (от югозапад), [[Йелоунайф (река)|Йелоунайф]] (от север), Сноудрифт (от изток), Талтсън (от югоизток), Бъфало (от юг) и др. От най-западният ъгъл на езерото, при залива Дийп изтича най-голямата река на Канада и една от най-големите в света [[Маккензи]]. |
||
Западните брегове на Голямото Робско езеро са покрити с гъсти иглолистни гори, а северните и източните от тундрова растителност. |
Западните брегове на Голямото Робско езеро са покрити с гъсти иглолистни гори, а северните и източните от тундрова растителност. |
||
=== Селища === |
=== Селища === |
||
Бреговете на езерото са почти безлюдни. По дългата над 3 000 км брегова линия има само шест населени места |
Бреговете на езерото са почти безлюдни. По дългата над 3 000 км брегова линия има само шест населени места – [[Йелоунайф]] (на северния бряг, административен център на [[Северозападните територии]]), Релайнс ( в най-източната част на езерото), Люцел Ке (на източния бряг, в близост до устието на река Сноудрифт), Форт Резолюшън (на югоизточния бряг, недалеч от устието на [[Робска река]]), Бъфало Ривър (на южния бряг, в устието на река Литъл бъфало) и Хей Ривър (на южния бряг, в устието на река [[Хей (река)|Хей]]). |
||
== История == |
== История == |
||
През лятото на 1771 г. служителят на компанията |
През лятото на 1771 г. служителят на компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи [[Самюъл Хиърн]] на път на север към река [[Копърмайн]] открива езерото.<ref>Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 270. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/</ref>. |
||
През 1930 г. покрай северния бряг на езерото са открити златни залежи и е основан град [[Йелоунайф]], сегашният административен център на [[Северозападните територии]]. |
През 1930 г. покрай северния бряг на езерото са открити златни залежи и е основан град [[Йелоунайф]], сегашният административен център на [[Северозападните територии]]. |
||
Ред 63: | Ред 64: | ||
През 1967 г. е пуснато в експлоатация шосе около цялото езеро, като по този начин са намалени до минимум доставките на стоки и товари до Йелоунайф и обратно по вода през лятото и по леда през зимата. |
През 1967 г. е пуснато в експлоатация шосе около цялото езеро, като по този начин са намалени до минимум доставките на стоки и товари до Йелоунайф и обратно по вода през лятото и по леда през зимата. |
||
През 1978 г. в района на езерото падат останките от съветския спътник |
През 1978 г. в района на езерото падат останките от съветския спътник „Космос 954“, които предизвикват слабо радиоактивно замърсяване на местността. |
||
== Етимология == |
== Етимология == |
||
Названието на езерото на български език възниква вероятно в превод от руски в резултат на недоразумение. Около езерото в продължение на стотици години обитава [[индианци|индианското]] племе слейви (Slavey), названието на което по погрешка е отъждествено с английската дума ''Slave'' (роб, робско), в резултата на което и името на езерото се превежда на различни езици в света като |
Названието на езерото на български език възниква вероятно в превод от руски в резултат на недоразумение. Около езерото в продължение на стотици години обитава [[индианци|индианското]] племе слейви (Slavey), названието на което по погрешка е отъждествено с английската дума ''Slave'' (роб, робско), в резултата на което и името на езерото се превежда на различни езици в света като „робско“. В момента индианското племе слейви наброява около 10 000 човека и обитава големи територии в Северна Канада. Аналогична объркване е станало и наименованието на [[Робска река]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 11:18, 1 ноември 2015
Голямо Робско езеро | |
Изглед от Голямото Робско езеро край Йелоунайф | |
Местоположение | Северозападни територии |
---|---|
Координати | |
Притоци | Робска река, Хей, Йелоунайф, Сноудрифт, Талсън, Литъл Бъфало |
Отток | река Маккензи |
Дължина | 480 km |
Ширина | 109 km |
Площ | 28 568 km2 |
Воден обем | до 2 088 km3 |
Надм. височина | 156 m |
Водосб. басейн | 985 300 km2 |
Населени места | Йелоунайф, Релайнс, Люцел Ке, Форт Резолюшън, Бъфало Ривър, Хей Ривър |
Голямо Робско езеро в Общомедия |
Голямото Робско езеро (Шаблон:Lang-en, Шаблон:Lang-fr) е 2-то по големина езеро в Северозападните територии. Площта му, заедно с островите в него е 28 568 км2[1], която му отрежда 4-то място сред езерата на Канада и 9-то в света. Площта само на водното огледало без островите е 27 048 км2[1]. Надморската височина на водата е 156 м[1].
География
Географско положение
Езерото се намира в Северна Канада, в южната част на Северозападните територии. Крайните му географски точки са следните:
- на север:
- на юг
- на изток
- на запад
Голямото Робско езеро има дължина от запад на изток 480 км и максималната му ширина от север на юг е 109 км.
Батиметрия, климат
Обемът на водната маса в езерото, в зависимост от сезоните от 1 070 км3 до 2 088 км3, като средната му дълбочина е 41 м, а максималната – 614 м, в източната му част, в залива Кристи. Голямото Робско езеро явява най-дълбокото езеро в Канада и второ в Северна Америка след Крейтър Лейк, Орегон, САЩ. От октомври до юни Голямото Робско езеро е покрито с дебела ледена кора.
Климатичните показатели за периода 1971–2000 г. за станция Йелоунайф (на северното крайбрежие на езерото) са следните:
- средна годишна температура – -4,6°С
- средна температура на най-студения месец (януари) – -26,8°С
- средна температура на най-топлия месец (юли) – +16,8°С
- средно годишни валежи – 280,7 мм
- максимум — август 40,9 мм
- минимум — април 10,8 мм
Брегове, острови, водосборен басейн
Бреговата линия на езерото е силно разчленена, като общата ѝ дължина е 3 057 км. Основната водна маса с площ от 18 500 км2, обем от 596 км3 и максимална дълбочина до 187,7 м заема западната част на езерото. В най-западната част, където изтича река Маккензи се намира заливът Дийп, а далеч на север се простира големия залив Норт Арм. Източната, по-малка част от езерото представлява огромен ръкав, осеян с множество острови (Бланчет, Симпсън, Пребъл, Етън, Кийт и др.) с обща площ от 1 520 км2, полуострови (п-ов Петей, най-голям), протоци и заливи (Маклауд, Кристи и др.), като тук се намира и най-дълбокото място на езерото.
Площта на водосборния му басейн е огромна – 985 300 km2, като в езерото се вливат множество реки, по големи от които са: Робска река (от югоизток), Хей (от югозапад), Йелоунайф (от север), Сноудрифт (от изток), Талтсън (от югоизток), Бъфало (от юг) и др. От най-западният ъгъл на езерото, при залива Дийп изтича най-голямата река на Канада и една от най-големите в света Маккензи.
Западните брегове на Голямото Робско езеро са покрити с гъсти иглолистни гори, а северните и източните от тундрова растителност.
Селища
Бреговете на езерото са почти безлюдни. По дългата над 3 000 км брегова линия има само шест населени места – Йелоунайф (на северния бряг, административен център на Северозападните територии), Релайнс ( в най-източната част на езерото), Люцел Ке (на източния бряг, в близост до устието на река Сноудрифт), Форт Резолюшън (на югоизточния бряг, недалеч от устието на Робска река), Бъфало Ривър (на южния бряг, в устието на река Литъл бъфало) и Хей Ривър (на южния бряг, в устието на река Хей).
История
През лятото на 1771 г. служителят на компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи Самюъл Хиърн на път на север към река Копърмайн открива езерото.[2].
През 1930 г. покрай северния бряг на езерото са открити златни залежи и е основан град Йелоунайф, сегашният административен център на Северозападните територии.
През 1967 г. е пуснато в експлоатация шосе около цялото езеро, като по този начин са намалени до минимум доставките на стоки и товари до Йелоунайф и обратно по вода през лятото и по леда през зимата.
През 1978 г. в района на езерото падат останките от съветския спътник „Космос 954“, които предизвикват слабо радиоактивно замърсяване на местността.
Етимология
Названието на езерото на български език възниква вероятно в превод от руски в резултат на недоразумение. Около езерото в продължение на стотици години обитава индианското племе слейви (Slavey), названието на което по погрешка е отъждествено с английската дума Slave (роб, робско), в резултата на което и името на езерото се превежда на различни езици в света като „робско“. В момента индианското племе слейви наброява около 10 000 човека и обитава големи територии в Северна Канада. Аналогична объркване е станало и наименованието на Робска река.
Източници
- ↑ а б в Atlas of Canada. List of Lakess
- ↑ Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 270. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Great Slave Lake в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |