Жабляк (крепост): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Шкодренско езеро, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Zabljak_1860_c.jpg|thumb|right|Жабляк с Шкодренското езеро, 1860 г.]]
[[Файл:Zabljak_1860_c.jpg|мини|Жабляк с Шкодренското езеро, 1860 г.]]

'''Жабляк''' ({{lang-me|Жабљак Црнојевића/Žabljak Crnojevića}}) е средновековен град—крепост в [[Зета (владение)|Зета]], разположена на устието на река [[Морача]] в [[Шкодренско езеро|Шкодренското езеро]].
'''Жабляк''' ({{lang-me|Жабљак Црнојевића / Žabljak Crnojevića}}) е средновековен град-крепост в [[Зета (владение)|Зета]], разположена на устието на река [[Морача]] в [[Шкодренското езеро]].


Получава името си по това на [[Църноевичи]]. Средновековният град съществува поне от X век и от времето на управлението на династията [[Войславлевичи]] или [[зетски клон на Комитопулите]].
Получава името си по това на [[Църноевичи]]. Средновековният град съществува поне от X век и от времето на управлението на династията [[Войславлевичи]] или [[зетски клон на Комитопулите]].
Ред 6: Ред 7:
Първото упоменава на Жабляк е от средата на XV век, когато от 1466 до 1478 г. се намира във владение на деспот [[Стефан Лазаревич]] и [[Юрий Бранкович]], т.е. на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]].
Първото упоменава на Жабляк е от средата на XV век, когато от 1466 до 1478 г. се намира във владение на деспот [[Стефан Лазаревич]] и [[Юрий Бранкович]], т.е. на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]].


През 1475 г. князът на Зета [[Иван I Церноевич]] мести престолнината си в [[Обод]], а после и в [[Цетине]].
През 1475 г. князът на Зета [[Иван I Церноевич]] мести престолнината си в [[Обод]], а после и в [[Цетине]]. От 1478 г. Жабляк е османски, превръщайки се в османски опорен пункт на северния бряг на Шкодренското езеро.

От 1478 г. Жабляк е османски, превръщайки се в османски опорен пункт на северния бряг на Шкодренското езеро.


През 1835 г. 10 или 13 местни хайдути пленяват гарнизона от 60 човека, удържайки го срещу настъпващия 3-хиляден османски отряд.<ref>[http://www.rusvera.mrezha.ru/383/13.htm Воины Черной Горы.]</ref>
През 1835 г. 10 или 13 местни хайдути пленяват гарнизона от 60 човека, удържайки го срещу настъпващия 3-хиляден османски отряд<ref>[http://www.rusvera.mrezha.ru/383/13.htm Воины Черной Горы]</ref>.


По решение на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] Жабляк става част от [[княжество Черна гора]].
По решение на [[Берлинския конгрес]] Жабляк преминава към [[княжество Черна гора]].


В града освен резиденцията на Църноевичи се намира и църква, посветена на [[Георги Победоносец]]. Днес останките от Жабляк са туристическа атракция.
В града освен резиденцията на Църноевичи се намира и църква, посветена на [[Георги Победоносец]]. Днес останките от Жабляк са туристическа атракция.

Версия от 15:51, 26 януари 2016

Жабляк с Шкодренското езеро, 1860 г.

Жабляк (Шаблон:Lang-me) е средновековен град-крепост в Зета, разположена на устието на река Морача в Шкодренското езеро.

Получава името си по това на Църноевичи. Средновековният град съществува поне от X век и от времето на управлението на династията Войславлевичи или зетски клон на Комитопулите.

Първото упоменава на Жабляк е от средата на XV век, когато от 1466 до 1478 г. се намира във владение на деспот Стефан Лазаревич и Юрий Бранкович, т.е. на Моравското деспотство.

През 1475 г. князът на Зета Иван I Церноевич мести престолнината си в Обод, а после и в Цетине. От 1478 г. Жабляк е османски, превръщайки се в османски опорен пункт на северния бряг на Шкодренското езеро.

През 1835 г. 10 или 13 местни хайдути пленяват гарнизона от 60 човека, удържайки го срещу настъпващия 3-хиляден османски отряд[1].

По решение на Берлинския конгрес Жабляк преминава към княжество Черна гора.

В града освен резиденцията на Църноевичи се намира и църква, посветена на Георги Победоносец. Днес останките от Жабляк са туристическа атракция.

Бележки

Източници

  • Дероко А. „Средњевековни градови у Србији“. Београд, Црној Гори и Македонији. с. 1950.