Разлика между версии на „Музикален стил“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
'''Камерни жанрове'''
Една от най-богатите и разнообразни жанрови сфери е камерната музика (от ит. camera - стая). Предназначена е за аудитория с по-висока култура, интереси и знания за музикалното изкуство. Камерните произведения се изпълняват от малък брой инструменталисти или певци с високо професионална култура, техническо съвършенство и художествено майсторство.
'''Камерната музика''' условно се подразделя на инструментална и вокална.
 
*'''Вокална камерна музика'''
Вокалната камерна музика има традиции още в докласическата епоха в творчеството на италианските майстори от XVI и XVII век.
Към нея принадлежи '''Художествената песен''' (солова песен за глас и пиано или друг инструмент) се заражда в старата европейска песенна култура и се оформя постепенно като самостоятелен жанр. Италианската музика от XVI - XVIII в. изобилства с песни. В творчеството на Виенските класици също намираме песенни образци.
Творчеството на [[Шуберт]] бележи нова страница в развитието на художествената песен. В неговото забележително творчество песента заема централно място и влияе върху неговата камерно - инструментална и симфонична музика. В еволюцията на художествената песен като един от динамичните елементи на ХIХ в. значителна роля е изиграл интересът към песента , който изпитват през целия си творчески път [[Шуман]], [[Брамс]], [[Чайковски]], [[Хуго Волф]], [[Франк]], [[Шосон]]. През ХХ в. към песента се обръщат [[Равел]], [[Дебюси]], [[Рахманинов]], [[Онегер]], [[Прокофиев]], [[Шостакович]], [[Бритън]], [[Гелшуин]]. Българските композитори създават внушителен фонд песни, свързан с имената на [[Добри Христов]], [[Панайот Пипков]], [[Георги Златев - Черкин]], [[Парашкев Хаджиев]], [[Любомир Пипков]], [[Панчо Владигеров]].
Първоизточникът на песента, размерната стихотворна реч, съдържа в себе си природни свойства, които благоприятстват синтеза с музиката.
Класически построените стихотворения се състоят от куплети, всеки от които може да представлява четиристишие. В повечето случаи на всеки куплет може да съответства завършен дял от песента. В резултат на това, куплетите стават основна смислова единица, на която се гради цялата песен. оттук произлиза понятието куплетна песен или куплетна форма. В резултат на това песента може да бъде построена по следния начин:
 
*Първи куплет - първи дял на песента (а)
*Втори куплет - втори дял на песента (b)
*Трети куплет - повторение на музиката от първия дял, но с нов текст
*Четвърти куплет - повторение на музиката от втория дял, но с нов текст
 
Между основните дялове на песента може да има свързващи моменти, преходи, които са поверени на съпровождащия инструмент или оркестър, а също и въведение и заключение.
Художествените песни представляват завършени, самостоятелни произведения. Те могат да бъдат обединени в цикъл от няколко песни, подчинени на общ художествен замисъл. Такива вокални цикли са "Хубавата мелничарка", "Зимен път" и "Лебедова песен" на [[Шуберт]].
Жанрът песен не се ограничава единствено във вокалната сфера. Той прониква и в инструменталната музика още през XVIII и особено през XIХ век. В "юношески албум op.68 за пиано от [[Шуман]] по-голяма част от пиесите носят белезите на песенността: напевната мелодия, по-опростените хармонични и фактурни средства.
 
==Източници==
1207

редакции

Навигация