Любен Христофоров: Разлика между версии
кирилско І → латинско I |
Категория |
||
| Ред 54: | Ред 54: | ||
* [http://borislav.free.fr/mylib/author/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2 "Съкровищата на дяволската планина"]. |
* [http://borislav.free.fr/mylib/author/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD+%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2 "Съкровищата на дяволската планина"]. |
||
[[Категория: |
[[Категория:Български писатели|Христофоров, Любен]] |
||
[[Категория:Българи във Венецуела]] |
[[Категория:Българи във Венецуела]] |
||
Версия от 21:09, 6 октомври 2016
| Любен Христофоров | |
| Роден | ..., България |
|---|---|
| Починал | 1963 |
| Националност | българин |
| Жанр | романизирани пътеписи, приключенска литература |
Любен Василев Христофоров е български геолог, пътешественик и писател. Автор е на серия романизирани пътеписи с приключенска и научна тематика за пътешествията му в Централна и Южна Америка.
Биография
Любен Христофоров завършва геология в Лондон, Великобритания. [1] Постъпва на работа в американския петролен концерн "Пантепек". Търсейки нови петролни периметри за експлоатация, концернът организира няколко експедиции в Централна и Южна Америка - в Гватемала, Венецуела, Еквадор, Перу и Бразилия. В тези експедиции наред с други специалисти - географи, ботаници и зоолози, участва като геолог и Христофоров. Повече от 20 години той кръстосва джунглите на тези страни. Говори свободно испански, португалски, английски езици.[2]
Завръща се в България беден и със съсипано здраве, и се установява да живее в София.[3] Смейството му, което напуска на млади години, не го приема. Богатите си впечатления и спомени от странстванията си в чужбина описва в своите книги. Романите му, определяни като ромонизирани пътеписи, следват хронологично маршрутите на експедициите, а те са толкова богати на интересни събития и приключения, че е достатъчно само точното им описание, за да се получи интригуваща фабула.
Последните години от живота си прекарва в непрекъсната борба с рака. Живее скромно, като се издържа единствено с доходите от своите хонорари. Огорчен от безразличието и липсата на помощ и подкрепа от страна на писателския съюз, изтерзан от болките от болестта, слага край на живота си с помощта на южноамерикански билки. Оставя предсмъртно писмо, адресирано до СБП. [4]
Библиография
- “Скритата река Рио Ескондидо” (I изд. - 1957 г., II изд. -1959 г.)
- “Съкровищата на дяволската планина Ауян Тепюй” (I изд. - 1958 г., II изд. - 1962 г., III изд. - 1986 г.)
- “Джунглата Петен” (I изд. - 1960 г., II изд. - 1987 г.)
- “Амазонията” (I изд. - 1963 г., II изд. - 1972 г.)
- “Вампирът от остров Фернандо Нороня” (1969 г.)
Литература
- Сребров, Здравко : "Скритата река (от Любен В.Христофоров)", в сб."В напречен разрез", изд.Български писател, София, 1967, с.147-156.
- Начева, Гергана : "Епистоларните езици в шест неизвестни писма на Любен Христофоров", НБ "Ив.Вазов", Пловдив, 2003.
- Антов, Пламен : "Южноамерикански приключения. Любен В. Христофоров", в : Материали на Национална научна конференция "Феноменът Aмерика в българската литература – от романа до гротеската и по-нататък" (по повод 110 години от рождението на Борис Шивачев и Светослав Минков), 30 ноември - 4 декември 2012, Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.