Божидар Лечев: Разлика между версии
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
* [[Пътят минава през Беловир]] (1960) Николай |
* [[Пътят минава през Беловир]] (1960) Николай |
||
== Театрални роли == |
|||
== Роли в театъра == |
|||
=== Народен театър за младежта === |
=== Народен театър за младежта === |
||
⚫ | |||
* Домат |
|||
⚫ | |||
* Краката на лъжата са... дълги – от Едуардо де Филипо – Бенедето |
|||
=== Сатиричен театър === |
=== Сатиричен театър === |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
=== Радиотеатър на Българското национално радио, пр. „Христо Ботев” === |
=== Радиотеатър на Българското национално радио, пр. „Христо Ботев” === |
||
* „Михал Мишкоед” от Сава Доброплодни |
* „Михал Мишкоед” – от Сава Доброплодни |
||
*„Приключенията на добрия войник Швейк” от Ярослав Хашек |
*„Приключенията на добрия войник Швейк” – от Ярослав Хашек |
||
* „Островът на съкровищата” от Робърт Луиз Стивънсън |
* „Островът на съкровищата” – от Робърт Луиз Стивънсън |
||
* „Мяра за мяра” от Уилям Шекспир |
* „Мяра за мяра” – от Уилям Шекспир |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 23:37, 5 януари 2017
Божидар Лечев | |
български актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 28 декември 1994 г.
|
Семейство | |
Уебсайт |
Божидар Лечев Рачев е български актьор.
Роден е в град Варна на 27 януари 1926 г. Има многобройни роли в киното, театъра и телевизията. Сред най-запомнящите се са служителят от мототехника във филма „Топло” (1978), пенсионерът от кафенето в „Сиромашко лято” (1973) и др. Пресъздава десетки образи на сцената на Младежкия и Сатиричния театър.
Творчество
Започва актьорската си кариера в Силистренския театър, след което играе в Сливенския и Бургаския театър. От 1952 г. е на сцената на Народния театър за младежта. Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино” от Джани Родари, Бенедето в “Краката на лъжата са... дълги” от Едуардо де Филипо и др.[1] От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед”, „Големанов”, „Женитба”, „Януари”, „Новото пристанище”, „Римска баня” и др.[2] Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното и телевизията. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако”. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя”, в която участват Жан Мария Волонте и Стефания Сандрели. Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос”. Песента „Бианка” в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус”. Заради това, че през 1962 г. се изказва в защита на пиесата „Импровизации” от Валери Петров и Радой Ралин /постановка Гриша Островски/ до края на живота си е лишен от звание и недолюбван от партийната критика. [3]
Филмография
- Завъртете всички сфери (1983)
- Капитан Петко войвода (1981) /топографи/
- Солистът (1980)
- Покрив (1978)
- Топло (1978) Служителят от мототехника
- Нако, Дако и Цако - Шофьори (1976)
- Спомен за близначката (1976)
- Присъствие (1975)
- Сиромашко лято (1973) Пенсионерът в кафето
- Козият рог (1972)
- Герловска история (1971) Набитият
- Гола съвест (1971) Затворник
- Странен двубой (1971)
- Любовницата на Граминя (1969)
- На всеки километър (1969)
- Бялата стая (1968)
- Последният войвода (1968) Томасян
- Калоян (1963) Валкан
- Пътят минава през Беловир (1960) Николай
Театрални роли
Народен театър за младежта
- Приключенията на Чиполино – от Джани Родари – синьор
- Домат
- Краката на лъжата са... дълги – от Едуардо де Филипо – Бенедето
Сатиричен театър
- Чичовци – от Иван Вазов (1960)
- Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961)
- Удържимият възход на Артуро Хи – от Бертолт Брехт (1961)
- Свинските опашчици /Коваржик/ – от Ярослав Дитл (1962)
- Михал Мишкоед. Кандидати на славата – от Сава Доброплодни и Иван Вазов (1963)
- Чичовци – от Иван Вазов (1960)
Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961) Удържимият възход на Артуро Хи – от Бертолт Брехт (1961) Четвъртият прешлен – от Марти Ларни (1964) Смъртта на Тарелкин – от А. В. Сухово-Кобилин (1965) Бидерман и подпалвачите – от Макс Фриш (1965) Ревизор – от Николай Василиевич Гогол (1966) Големанов – от Ст. Л. Костов (1966) Старчето и стрелата – от Никола Русев (1969) Швейк през Втората световна война – от Бертолт Брехт (1973) Римска баня – от Станислав Стратиев (1974) Януари – от Йордан Радичков (1975) И най-мъдрият си е малко прост – от Александър Островски (1979) От много ум… Вражалец – от Ст. Л. Костов (1980) Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре “Парнас”) късновечерно луксозно кабаре – от Любомир Пеевски (1981) Чичовци – от Иван Вазов (1981) Новото пристанище – от Ст. Л. Костов Мъртви души от Михаил Булгаков – по поемата на Н. В. Гогол (1989) Посещението на старата дама – от Фридрих Дюренмат (1990)
Радиотеатър на Българското национално радио, пр. „Христо Ботев”
- „Михал Мишкоед” – от Сава Доброплодни
- „Приключенията на добрия войник Швейк” – от Ярослав Хашек
- „Островът на съкровищата” – от Робърт Луиз Стивънсън
- „Мяра за мяра” – от Уилям Шекспир
Външни препратки
- ↑ Пенка Дамянова, Всяка есенна вечер, omda.bg
- ↑ История на Сатеричния театър в официалния му уебсайт
- ↑ Цветана Гълъбова, Директорите на Сатеричния театър, slovo.bg