Божидар Лечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Божидар Лечев
Роден Божидар Лечев Рачев
Починал
Активни години 1943–1994

Божидар Лечев Рачев е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Варна на 27 януари 1926 г.

Има многобройни роли в киното, театъра и телевизията. Сред най-запомнящите се са служителят от мототехника във филма „Топло“ (1978), пенсионерът от кафенето в „Сиромашко лято“ (1973) и др. Пресъздава десетки образи на сцената на Младежкия и Сатиричния театър.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Започва актьорската си кариера в Драматичния театър в Силистра (1943 – 1946), след което играе в Драматичния театър в Сливен (1946-1948) и Драматичния театър в Бургас (1948-1952). Продължава в София на сцената на Народен театър за младежта (1952-1960) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1960-).

Сред значимите му роли са синьор Домат в „Приключенията на Чиполино“ от Джани Родари, Бенедето в „Краката на лъжата са... дълги“ от Едуардо де Филипо и др.[1] От 1960 г. до смъртта си играе в Сатиричния театър, където създава серия от десетки образи. Участва в едни от най-успешните спектакли на театъра, като „Михал Мишкоед“, „Големанов“, „Женитба“, „Януари“, „Новото пристанище“, „Римска баня“ и др.[2]

Има многобройни участия в радиотеатъра на Българско национално радио и редица роли в киното, телевизията и дублажа. Участва в първия български цветен телевизионен сериал „Нако, Дако и Цако“. Снима в българо-италианската продукция „Любовницата на Граминя“, в която участват Джан Мария Волонте и Стефания Сандрели.

Участва във фестивалите на хумористичната и сатирична песен „Златният кос“. Песента „Бианка“ в изпълнение на Божидар Лечев е включена в грамофонната плоча с песни от спектакъла „Гамбринус“.

Заради това, че през 1962 г. се изказва в защита на пиесата „Импровизации“ от Валери Петров и Радой Ралин /постановка Гриша Островски/ до края на живота си е лишен от звание и недолюбван от партийната критика. [3]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1983 Фалшификаторът от „Черния кос“ 3 Кою Иванов Коев
1983 Завъртете всички сфери
1981 Капитан Петко войвода 12 (в 7-ма серия „Топографи“)
1981 Слънце на детството 2
1980 Солистът
1980 Споделена любов – (С любовью пополам) СССР / България
1979 Фильо и Макензен 7
1978 Покрив началник
1978 Топло бай Желязко, служител от Мототехника
1978 Призив
1976 Нако, Дако и Цако - Шофьори
1976 Спомен за близначката
1975 Присъствие сервитьорът Гаврил
1972 Ламята старейшина
1973 Последна проверка 12 барон Хирш
1973 Сиромашко лято пенсионерът в кафето
1972 Козият рог
1971 Герловска история набитият
1971 Шарен свят 2 нов. затворник (в новелата „Гола съвест“)
1971 Странен двубой селянинът, който познава Лъчо
1969 Галилео Галилей – (Galileo) Италия / България
1969 Любовницата на Граминя – (L'amante di Gramigna) Италия / България
1969-1971 На всеки километър (в 7-ма серия „Магарешката пътека“ – 1969)
1968 Бялата стая
1968 Последният войвода Томасян
1963 Калоян Валкан
1962 Тютюн
1959 Пътища Николай (в новелата „Пътят минава през Беловир“)

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Народен театър за младежта[редактиране | редактиране на кода]

  • Приключенията на Чиполино – от Джани Родари – синьор
  • Домат
  • Краката на лъжата са... дълги – от Едуардо де Филипо – Бенедето

Сатиричен театър[редактиране | редактиране на кода]

  • Чичовци – от Иван Вазов (1960)
  • Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961)
  • Удържимият възход на Артуро Хи – от Бертолт Брехт (1961)
  • Свинските опашчици /Коваржик/ – от Ярослав Дитл (1962)
  • Михал Мишкоед. Кандидати на славата – от Сава Доброплодни и Иван Вазов (1963)
  • Чичовци – от Иван Вазов (1960)
  • Балът на манекените – от Бруно Ясенски (1961)
  • Удържимият възход на Артуро Хи – от Бертолт Брехт (1961)
  • Четвъртият прешлен – от Марти Ларни (1964)
  • Смъртта на Тарелкин – от А. В. Сухово-Кобилин (1965)
  • Бидерман и подпалвачите – от Макс Фриш (1965)
  • Ревизор – от Николай Гогол (1966)
  • Големанов – от Ст. Л. Костов (1966)
  • Старчето и стрелата – от Никола Русев (1969)
  • Швейк през Втората световна война – от Бертолт Брехт (1973)
  • Римска баня – от Станислав Стратиев (1974)
  • Януари – от Йордан Радичков (1975)
  • И най-мъдрият си е малко прост – от Александър Островски (1979)
  • От много ум… Вражалец – от Ст. Л. Костов (1980)
  • Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре „Парнас“) късновечерно луксозно кабаре – от Любомир Пеевски (1981)
  • Чичовци – от Иван Вазов (1981)
  • Новото пристанище – от Ст. Л. Костов
  • Мъртви души от Михаил Булгаков – по поемата на Н. В. Гогол (1989)
  • Посещението на старата дама – от Фридрих Дюренмат (1990)

Радиотеатър на Българското национално радио, пр. „Христо Ботев“[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]