Вера Начева: Разлика между версии

Вера Начева
	Вера Начева
български политик
Родена	15 юли 1904 г. Гаврил Геново, Княжество България
Починала	1996 г. (91 г.)
Партия	Българска комунистическа партия; Български комунистически младежки съюз
Награди	Орден „Георги Димитров“; Герой на социалистическия труд; Герой на Народна република България
	Народен представител в:; VI ВНС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС
Семейство
Братя/сестри	Станка Цекова

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:51, 24 януари 2017

Вера Цекова Начева е българска партизанка и политик от БКП.

Биография

Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село Гаврил Геново. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на БКП. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в Трънския партизански отряд, в отряда „Чавдар“ и накрая е политкомисар на Втора средногорска бригада „Васил Левски“. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на Съюза на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на ЦК на БКП. Между 1951 и 1953 г. е секретар на Международната демократична федерация на жените.^[1]. В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „Герой на социалистическия труд“ и „Герой на Народна република България“ (1989).^[2] Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984.

Източници

↑ Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 111
↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111

[1] Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 111

[2] Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111

[1]

[2]

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 | починал-място=
 | още=
-{{Депутат-България|6в=1|5н=1|6н=1|7н=1}}
+{{Депутат-България|6в=1|5н=1|6н=1|7н=1|8н=1|9н=1}}
 }}
 '''Вера Цекова Начева''' е българска партизанка и политик от [[БКП]].
 == Биография ==
-Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село [[Гаврил Геново]]. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на [[БКП]]. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в [[Трънския партизански отряд]], в [[Партизанска бригада „Чавдар“ (София)|отряда „Чавдар“]] и накрая политкомисар на [[Втора средногорска бригада „Васил Левски“]]. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на БКП. В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ [[отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП]]. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „[[Герой на социалистическия труд]]“ и „Герой на Народна република България“ (1989).<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111</ref> Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984
+Родена е на 15 юли 1904 г. в монтанското село [[Гаврил Геново]]. От 1921 г. е член на БКМС, а от 1926 г. на [[БКП]]. През 1942 г. е осъдена задочно на смърт (1942). От 1944 г. е партизанка в [[Трънския партизански отряд]], в [[Партизанска бригада „Чавдар“ (София)|отряда „Чавдар“]] и накрая е политкомисар на [[Втора средногорска бригада „Васил Левски“]]. След преврата от 9 септември 1944 г. е назначена за член на Бюрото на Софийския областен комитет на БКП. Била е член на НС на ОФ и по тази линия участва в Народния съд в Първо върховен състав за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници. Освен това е в ЦК на Съюза на партизаните. От 1948 е кандидат-член на БКП, а от 1958 до 1990 г. член на ЦК на БКП. Между 1951 и 1953 г. е секретар на Международната демократична федерация на жените.<ref>Народни представители в Девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 111</ref>. В периода 1953 – 1975 г. е първи заместник-завеждащ [[отдел „Външна политика и международни връзки“ при ЦК на БКП]]. Носител е на четири ордена „Георги Димитров“, „[[Герой на социалистическия труд]]“ и „Герой на Народна република България“ (1989).<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 111</ref> Пише мемоари, озаглавени „Времето е в нас. Спомени и размисли“, Партиздат, 1984.
 == Източници ==
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 [[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
 [[Категория:Герои на Народна република България]]
-[[Категория:Хора от област Монтана]]
 [[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
+[[Категория:Хора от област Монтана]]