Разлика между версии на „Раменна кост“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
(кирилско І → латинско I)
*При [[птици]]те - костта е дълга и слабо извита. Под медиалния израстък има има обширна трапчинка, в чието дъно лежи голям отвор. Той служи за свързване на въздушните торби с празнината на костта.<ref>Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 17</ref>
 
== Раменна става ==
{{commons|Category:Human humerus}}
Свободният горен крайник е свързан с раменния пояс посредством съчленяване на лопатката с раменната става. Ставните повърхности са: cavitas glenoidalis scaulae и caput humeri. Ставнат аямка на лопатката се допълва от влакнестохрущялен пръстен- labrum glenoidale. Благодарение на този пръстен ставната повърхност се увеличава в ставата се стабилизира. Той омекотява и сътресенията, идващи от раменната кост. Ставната капсула е обширна и позволява значителен размер на движенията. Тя се залавя по края на ставната повърхност на лопатката, като сраства с външния ръб на хрущялния пръстен, а отгоре обляга над tuberculum supraglenoidale. След това се прехвърля към раменната кост и се залавя по нейната анатомична шийка. През ставната кухина минава сухожилието на дългата глава на двуглавия мускул. То е обвито от синовиално влагалище- vagina synovialis intertubercularis,  която се продължава до нивото на хирургичната шийка и представлява продължение на синовиалния слой на ставната капсула. Синовиалният слой на капсулата се издува и образува bursa subscapularis subtendiea, намираща се под сухожилието на едноименния мускул. Бурсите имат значение и като резервни пространства за синовиалната течност на раменната става. Капсулата на раменната става се подсилва отгоре и встрани от яка връзка- lig. Coraohumerale, като започва от ключовидния израстък на лопатката и завършва на голямата и малката върга на раменната кост. Тя не ограничава движенията, а само укрепва ставната капсула отгоре. Отпред по ставната капсула се оформят три уплътнения на фоброзния слой, които започват от хрущялния пръстен и се вплитат в ставната капсула- lig. Glenohumeralia. От всички страни на ставата залягат мускули, започващи от лопатката и завършващи на проксималния край на раменната кост. Те срастват със ставната капсула и я заздравяват. Над ставата, между prosessus coracoideus и acromion, се изопва яка връзка- lig. Coracoacromiale. Макар и извънставна, тя има предпазно значение за ременната става- пази ч от удари, идващи отгоре, както и от изкълчване при падане върху ръцете.
 
  Раменната става е кълбеста с много оси на движение. Тя е най-свободната става в човешкото тяло. Трите й главни оси за: напречна ос, около която се извършва предно сгъване- anteflexio, с размер до 90, и задно сгъване- retroflexio, в размер до 20; предно-задна ос, около която се извършва привеждане и отвеждане в размер до 90-100, която се ограничава от корако-акромиалната връзка; надлъжна ос, около която се извършва въртене- ротация, вътрешна и външна, с максимален общ размер около 90, а при отведена мишница- до 60. Движенията в двете страни на ключицата допълват движението на крайника. Повдигането отпред и встрани до 100, осъществяващо се в раменния пояс. По-нататък крайникът може да се повдигне още 20, но за сметка на движения с гръбначния стълб и даже с тазобедрената става При външна ротация лопатката се измества към гръбначния стълб и ставната ямка се обръща встрани, а при вътрешна ротация лопатката се измества латерално и ставната повърхност се обръща напред.{{commons|Category:Human humerus}}
== Източници ==
<references />
62

редакции

Навигация