Успение Богородично (Покрован): Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 3x кавички, 2x 6lokavica, 2x нов ред, 2x тире, 6 интервала, URL (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| страна = България |
| страна = България |
||
| населено място = [[Покрован]] |
| населено място = [[Покрован]] |
||
| карта = България |
| карта = България |
||
| вероизповедание = [[Църква на съединените с Рим българи]] |
| вероизповедание = [[Църква на съединените с Рим българи]] |
||
| епархия = [[Софийска апостолическа екзархия]] |
| епархия = [[Софийска апостолическа екзархия]] |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
'''„Успение Богородично“''' е католическа [[Източнокатолически църкви|униатска]] църква в село [[Покрован]], [[България]], енорийски храм на [[Софийска апостолическа екзархия|Софийската апостолическа екзархия]]. Енорията |
'''„Успение Богородично“''' е католическа [[Източнокатолически църкви|униатска]] църква в село [[Покрован]], [[България]], енорийски храм на [[Софийска апостолическа екзархия|Софийската апостолическа екзархия]]. Енорията в Покрован е единствената католическа структура в Родопския район. |
||
== История на енорията == |
== История на енорията == |
||
⚫ | През 1860 г. населението на Покрован приема [[Църква на съединените с Рим българи|униата]] в стремежа си да запази българската си идентичност и отхвърли гръцкото духовенство. Така енорията в Покрован заедно с тази в град [[Малко Търново]] са едни от най-старите енории в страната. Част от жителите на селото приемат униата през 1861 г., процесът по присъединяването към католическата църква продължава до 1885 г. През 1863 г. от 90 християнски къщи в селото, 45 са униати, тогава започва и строежът на нова църква. |
||
⚫ | През 1860 г. населението на Покрован приема [[Църква на съединените с Рим българи| |
||
Бъдещият администратор на [[Тракийски български апостолически викариат|Тракийския апостолически викариат]] |
Бъдещият администратор на [[Тракийски български апостолически викариат|Тракийския апостолически викариат]] – [[Христофор Кондов]] е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи. |
||
[[Балканските войни]] са едни от най-трагичните периоди в историята на енорията. През 1913 г. униатската махала е опожарена заедно с училището и църквата. Голяма част от мъжете са затворени в училището и избити, а жените и децата са отвлечени в плен. След намесата на Великите сили, те биват върнати в опожареното си село. |
[[Балканските войни]] са едни от най-трагичните периоди в историята на енорията. През 1913 г. униатската махала е опожарена заедно с училището и църквата. Голяма част от мъжете са затворени в училището и избити, а жените и децата са отвлечени в плен. След намесата на Великите сили, те биват върнати в опожареното си село. |
||
От 1937 г. сестрите [[евхаристинки]] имат манастир в енорията. |
От 1937 г. сестрите [[евхаристинки]] имат манастир в енорията. |
||
През 1952 г. е арестуван енорийският свещеник |
През 1952 г. е арестуван енорийският свещеник – отец Георги Митов, обвинен в диверсионна дейност и осъден на 10 години лишаване от свобода по „големия“ [[Католически процеси|католически процес]]. Енорийският дом е конфискуван. През 1964 г. за енорист е назначен отец [[Велик Вичев]]. Отец Вичев събира документи и свидетелства за живота в енорията, които са включени в издадената през 2009 г „Книга за село Покрован“. |
||
През 2013 г. епископ [[Христо Пройков]] отслужва молебен по случай 100 години от трагичните събития, когато през 1913 г. башибозукът избива жителите и опожарява къщите на селото. За това понякога село Покрован е наричано „католическия |
През 2013 г. епископ [[Христо Пройков]] отслужва молебен по случай 100 години от трагичните събития, когато през 1913 г. башибозукът избива жителите и опожарява къщите на селото. За това понякога село Покрован е наричано „католическия Батак“. Като възпоменание от тези жестоки събития е монтирана паметна плоча. <ref>[http://bg.radiovaticana.va/storico/2013/08/19/католическите_епархии_в_българия/bul-720731 Католическите епархии в България]</ref> Католическата фондация „Каритас“ се грижи за възрастните болни и самотни хора в енорията. |
||
== История на храма == |
== История на храма == |
||
През 1924 г. е построена нова сграда на църквата. През 1937 г. в двора на църквата е построена сграда за сестрите евхаристинки, издигната е и камбанария. През 1939 г. църквата е осветена тържествено. |
|||
В църквата е в стил на православен храм. Статуите на Света Бернадета и плащеницата на Христос са канонически светини на католицизма. Храмът се стопанисва от отците [[Успенци (конгрегация)|успенци]]. |
В църквата е в стил на православен храм. Статуите на Света Бернадета и плащеницата на Христос са канонически светини на католицизма. Храмът се стопанисва от отците [[Успенци (конгрегация)|успенци]]. |
Версия от 18:28, 15 април 2017
„Успение Богородично“ | |
Вид на храма | католическа църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Покрован |
Религия | Църква на съединените с Рим българи |
Епархия | Софийска апостолическа екзархия |
Изграждане | 1924 г. |
Статут | действащ храм |
„Успение Богородично“ е католическа униатска църква в село Покрован, България, енорийски храм на Софийската апостолическа екзархия. Енорията в Покрован е единствената католическа структура в Родопския район.
История на енорията
През 1860 г. населението на Покрован приема униата в стремежа си да запази българската си идентичност и отхвърли гръцкото духовенство. Така енорията в Покрован заедно с тази в град Малко Търново са едни от най-старите енории в страната. Част от жителите на селото приемат униата през 1861 г., процесът по присъединяването към католическата църква продължава до 1885 г. През 1863 г. от 90 християнски къщи в селото, 45 са униати, тогава започва и строежът на нова църква.
Бъдещият администратор на Тракийския апостолически викариат – Христофор Кондов е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи.
Балканските войни са едни от най-трагичните периоди в историята на енорията. През 1913 г. униатската махала е опожарена заедно с училището и църквата. Голяма част от мъжете са затворени в училището и избити, а жените и децата са отвлечени в плен. След намесата на Великите сили, те биват върнати в опожареното си село.
От 1937 г. сестрите евхаристинки имат манастир в енорията.
През 1952 г. е арестуван енорийският свещеник – отец Георги Митов, обвинен в диверсионна дейност и осъден на 10 години лишаване от свобода по „големия“ католически процес. Енорийският дом е конфискуван. През 1964 г. за енорист е назначен отец Велик Вичев. Отец Вичев събира документи и свидетелства за живота в енорията, които са включени в издадената през 2009 г „Книга за село Покрован“.
През 2013 г. епископ Христо Пройков отслужва молебен по случай 100 години от трагичните събития, когато през 1913 г. башибозукът избива жителите и опожарява къщите на селото. За това понякога село Покрован е наричано „католическия Батак“. Като възпоменание от тези жестоки събития е монтирана паметна плоча. [1] Католическата фондация „Каритас“ се грижи за възрастните болни и самотни хора в енорията.
История на храма
През 1924 г. е построена нова сграда на църквата. През 1937 г. в двора на църквата е построена сграда за сестрите евхаристинки, издигната е и камбанария. През 1939 г. църквата е осветена тържествено.
В църквата е в стил на православен храм. Статуите на Света Бернадета и плащеницата на Христос са канонически светини на католицизма. Храмът се стопанисва от отците успенци.