Разлика между версии на „Музикален стил“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Disambiguated: прозодияПрозодия (музика), ФранкЦезар Франк; форматиране: 19x нов ред, 10x тире, 9x кавички, 3x заглавие-стил, 22 интервала,...
м (интервал преди запетая)
м (Disambiguated: прозодияПрозодия (музика), ФранкЦезар Франк; форматиране: 19x нов ред, 10x тире, 9x кавички, 3x заглавие-стил, 22 интервала,...)
{{без конкретни източници}}
 
'''Музикален стил''' е понятие, отнасящо се до образната система от изразни средства, обуславящи идейното съдържание на едно музикално произведение и отразяващи неговите естетически възгледи. Понятието има тесен и широк смисъл и често погрешно музикалният стил се свързва с понятието [[музикален жанр]]. В тесен смисъл музикалният стил е набор от изразни средства присъщи на даден творец или музикална епоха, напр. композиторския стил на [[Панчо Владигеров]], или стилистиката на [[Барок]]овата епоха в музиката . В широк смисъл стиловете са прикрепени към музикалните жанрове и отразяват спецификата на времето, напр. туист е стил, възникнал в началото на 60-те години и е стилова принадлежност към жанра [[попмузика]].
 
== Жанрова принадлежност на музикалните стилове ==
'''Жанр''' е универсална категория, която се среща във всички видове изкуства. Понятието "жанр"„жанр“ най-непосредствено е свързано с френското "genre"„genre“, което означава род, вид, вкус, обичай.
 
В съществуващите видове изкуства "жанр"„жанр“ има широко разпространение като понятие в различни нюанси. С "жанрова„жанрова живопис"живопис“ се определя спецификата на произведения от изобразителното изкуство с битова тематика. В театъра и киноизкуството с "жанрова„жанрова сцена"сцена“ се характеризират ярки живописни сцени или картини, изпълнени с колорит, с пъстрота и своеобразна емоционална атмосфера.
 
В музикалното изкуство и наука съществува развита и богата жанрова система, която се заражда и развива още от най-отдалечени исторически времена.
==Жанрова принадлежност на музикалните стилове==
 
'''Жанр''' е универсална категория, която се среща във всички видове изкуства. Понятието "жанр" най-непосредствено е свързано с френското "genre", което означава род, вид, вкус, обичай.
В съществуващите видове изкуства "жанр" има широко разпространение като понятие в различни нюанси. С "жанрова живопис" се определя спецификата на произведения от изобразителното изкуство с битова тематика. В театъра и киноизкуството с "жанрова сцена" се характеризират ярки живописни сцени или картини, изпълнени с колорит, с пъстрота и своеобразна емоционална атмосфера.
В музикалното изкуство и наука съществува развита и богата жанрова система, която се заражда и развива още от най-отдалечени исторически времена.
Музикалните жанрове представляват видове произведения с определено и практическо приложно предназначение.
Музикалните жанрове притежават характерни черти и особености, благодарение на които се разпознават. Произведения с по-ясно проявени жанрови черти се възприемат без усилие дори и в композиции със сложен музикален език.
Жанровете отразяват разнообразни жизнени явления, чертите на националната психика и бета, в тях присъстват живителните сили на природата. В музиката на [[Григ]] слушателят лесно разпознава свежестта на далечната северна чувствителност, поетиката на скандинавската природа, а в музиката на [[Любомир Пипков]] и [[Панчо Владигеров]] ни завладява свежестта и самобитността на българското изкуство.
Жанровете в музиката възникват и се оформят при определени социално - исторически условия. Жизнената среда, в която се появяват, отразява особеностите на музикалното мислене, присъщи на историческата епоха, естетиката и творческите възгледи на композиторите.
'''Музикалните жанрове''' са своеобразно "огледало" на своето време. Но с настъпването на нова историческа епоха някои от тях отмират, докато други продължават да се развиват.
Музикалните жанрове се намират в процес на постоянно движение и обновяване. Те не съществуват изолирано един от друг, а постоянно взаимодействат помежду си.
 
Музикалните жанрове притежават характерни черти и особености, благодарение на които се разпознават. Произведения с по-ясно проявени жанрови черти се възприемат без усилие дори и в композиции със сложен музикален език.
==Видове музикални жанрове и прикрепените към тях музикални стилове==
 
Жанровете отразяват разнообразни жизнени явления, чертите на националната психика и бета, в тях присъстват живителните сили на природата. В музиката на [[Григ]] слушателят лесно разпознава свежестта на далечната северна чувствителност, поетиката на скандинавската природа, а в музиката на [[Любомир Пипков]] и [[Панчо Владигеров]] ни завладява свежестта и самобитността на българското изкуство.
 
Жанровете в музиката възникват и се оформят при определени социално - – исторически условия. Жизнената среда, в която се появяват, отразява особеностите на музикалното мислене, присъщи на историческата епоха, естетиката и творческите възгледи на композиторите.
'''Музикалните жанрове''' са своеобразно "огледало"„огледало“ на своето време. Но с настъпването на нова историческа епоха някои от тях отмират, докато други продължават да се развиват.
 
Музикалните жанрове се намират в процес на постоянно движение и обновяване. Те не съществуват изолирано един от друг, а постоянно взаимодействат помежду си.
 
== Видове музикални жанрове и прикрепените към тях музикални стилове ==
'''Първични жанрове'''
 
 
'''Песента''' е породена от различни обреди, празници, обичаи. В нея намират място образите на природата, историческите събития. В старите български народни песни живеят легендите за славни български хайдути, за събития и въображаеми герои. В старинните напеви, в баладите фантастичните сюжети и образи са намерили одухотворен израз.
 
от първичните жанрове - – песен и танц, в процеса на историческото развитие произлизат т.нар. вторични жанрове.
 
'''Вторични жанрове'''
 
Те са създадени от професионални творци. В някои случаи връзката им с първичните жанрове се запазва и се проявява в общото художествено оформяне на произведенията. Песните за глас и пиано оpор.42 от [[Панчо Владигеров]] представляват обработка на народни песни, чиято мелодия е автентична и напълно запазена.В художествените песни за глас и пиано от [[Шуберт]], [[Шуман]] и [[Брамс]] в една или друга степен композиторите се стремят да запазят атмосферата на оригинала.
 
'''Танцът''', като първичен жанр, може да бъде отнесен в еднаква степен както към музиката, така и към хореографията. В двуединството музика-танц кристализират някои чисто музикални средства, които се запазват на по-късен исторически етап, когато някои от танците не се танцуват, а слушат като музикални произведения. Така в старинните танци, които влизат в състава на [[Партитата]] (или Старинната сюита) - – [[алеманда]], [[куранта]], [[сарабанда]], [[менует]], [[гавот]] и др., характерни мелодични и особено ритмични ходове и формули съхраняват първичните импулси на танца.
 
В жанра '''песен''' съществува най-тясна зависимост между музиката и стихотворната реч. Песенната мелодия, както и останалите [[музикално-изразни средства]] доразкриват съдържанието на стиховете, допълват го с нови нюанси. В песента връзката между слово и музика достига висока степен на синтез благодарение на някои общи закономерности. Така в песента съществува съгласуваност между ритъма на стиховете и ритъма на мелодията, между по-дългите и по-кратки тонове и срички, между ударенията в мелодията и думите, за да не се получи [[Прозодия (музика)|прозодия]].
 
В жанра '''песен''' съществува най-тясна зависимост между музиката и стихотворната реч. Песенната мелодия, както и останалите [[музикално-изразни средства]] доразкриват съдържанието на стиховете, допълват го с нови нюанси. В песента връзката между слово и музика достига висока степен на синтез благодарение на някои общи закономерности. Така в песента съществува съгласуваност между ритъма на стиховете и ритъма на мелодията, между по-дългите и по-кратки тонове и срички, между ударенията в мелодията и думите, за да не се получи [[прозодия]].
Мелодичната изразителност е в основата на песента. Напевността, водеща роля на мелодичното начало определя облика на жанра песен. Песента става един от основните жанрове в творчеството на професионалните композитори.
 
'''Камерни жанрове'''
Една от най-богатите и разнообразни жанрови сфери е камерната музика (от ит. camera - – стая). Предназначена е за аудитория с по-висока култура, интереси и знания за музикалното изкуство. Камерните произведения се изпълняват от малък брой инструменталисти или певци с високо професионална култура, техническо съвършенство и художествено майсторство.
'''Камерната музика''' условно се подразделя на инструментална и вокална.
 
*'''Вокална камерна музика'''
Вокалната камерна музика има традиции още в докласическата епоха в творчеството на италианските майстори от XVI и XVII век.
 
Към нея принадлежи '''Художествената песен''' (солова песен за глас и пиано или друг инструмент) се заражда в старата европейска песенна култура и се оформя постепенно като самостоятелен жанр. Италианската музика от XVI -  – XVIII в. изобилства с песни. В творчеството на Виенските класици също намираме песенни образци.
Творчеството на [[Шуберт]] бележи нова страница в развитието на художествената песен. В неговото забележително творчество песента заема централно място и влияе върху неговата камерно - инструментална и симфонична музика. В еволюцията на художествената песен като един от динамичните елементи на ХIХ в. значителна роля е изиграл интересът към песента, който изпитват през целия си творчески път [[Шуман]], [[Брамс]], [[Чайковски]], [[Хуго Волф]], [[Франк]], [[Шосон]]. През ХХ в. към песента се обръщат [[Равел]], [[Дебюси]], [[Рахманинов]], [[Онегер]], [[Прокофиев]], [[Шостакович]], [[Бритън]], [[Гелшуин]]. Българските композитори създават внушителен фонд песни, свързан с имената на [[Добри Христов]], [[Панайот Пипков]], [[Георги Златев - Черкин]], [[Парашкев Хаджиев]], [[Любомир Пипков]], [[Панчо Владигеров]].
 
Творчеството на [[Шуберт]] бележи нова страница в развитието на художествената песен. В неговото забележително творчество песента заема централно място и влияе върху неговата камерно - – инструментална и симфонична музика. В еволюцията на художествената песен като един от динамичните елементи на ХIХ в. значителна роля е изиграл интересът към песента, който изпитват през целия си творчески път [[Шуман]], [[Брамс]], [[Чайковски]], [[Хуго Волф]], [[Цезар Франк|Франк]], [[Шосон]]. През ХХ в. към песента се обръщат [[Равел]], [[Дебюси]], [[Рахманинов]], [[Онегер]], [[Прокофиев]], [[Шостакович]], [[Бритън]], [[Гелшуин]]. Българските композитори създават внушителен фонд песни, свързан с имената на [[Добри Христов]], [[Панайот Пипков]], [[Георги Златев - Черкин]], [[Парашкев Хаджиев]], [[Любомир Пипков]], [[Панчо Владигеров]].
 
Първоизточникът на песента, размерната стихотворна реч, съдържа в себе си природни свойства, които благоприятстват синтеза с музиката.
 
Класически построените стихотворения се състоят от куплети, всеки от които може да представлява четиристишие. В повечето случаи на всеки куплет може да съответства завършен дял от песента. В резултат на това, куплетите стават основна смислова единица, на която се гради цялата песен. оттук произлиза понятието куплетна песен или куплетна форма. В резултат на това песента може да бъде построена по следния начин:
 
*Първи куплет - – първи дял на песента (а)
*Втори куплет - – втори дял на песента (b)
*Трети куплет - – повторение на музиката от първия дял, но с нов текст
*Четвърти куплет - – повторение на музиката от втория дял, но с нов текст
 
Между основните дялове на песента може да има свързващи моменти, преходи, които са поверени на съпровождащия инструмент или оркестър, а също и въведение и заключение.
Художествените песни представляват завършени, самостоятелни произведения. Те могат да бъдат обединени в цикъл от няколко песни, подчинени на общ художествен замисъл. Такива вокални цикли са "Хубавата мелничарка", "Зимен път" и "Лебедова песен" на [[Шуберт]].
Жанрът песен не се ограничава единствено във вокалната сфера. Той прониква и в инструменталната музика още през XVIII и особено през XIХ век. В "юношески албум op.68 за пиано от [[Шуман]] по-голяма част от пиесите носят белезите на песенността: напевната мелодия, по-опростените хармонични и фактурни средства.
 
Художествените песни представляват завършени, самостоятелни произведения. Те могат да бъдат обединени в цикъл от няколко песни, подчинени на общ художествен замисъл. Такива вокални цикли са "Хубавата„Хубавата мелничарка"мелничарка“, "Зимен„Зимен път"път“ и „Лебедова "Лебедова песен"песен“ на [[Шуберт]].
==Допълнителна литература==
 
Жанрът песен не се ограничава единствено във вокалната сфера. Той прониква и в инструменталната музика още през XVIII и особено през XIХ век. В "юношески албум op.68 за пиано от [[Шуман]] по-голяма част от пиесите носят белезите на песенността: напевната мелодия, по-опростените хармонични и фактурни средства.
 
== Допълнителна литература ==
* Стоянова, Елена, Музикална литература, Музика, 1988
* Стоянов, Пенчо, Музикален анализ, Музика, 1969
18 730

редакции

Навигация