Уилям Смит (мореплавател): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:17, 1 август 2017

Уилям Смит (на английски William Smith) (около 1775, Блайт, Нортъмбърланд – неизв.) е английски мореплавател.

През 1819 извършва търговско плаване на кораба „Уилямс“ от Валпарайсо до Буенос Айрес и при преминаването покрай нос Хорн в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива Южните Шетлъндски о-ви (3687 км²). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на остров Ливингстън, първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.^[1]

При следващото си плаване на 14 октомври същата година Смит слиза на остров Кинг Джордж (Ватерлоо) и го обявява за английско владение. През 1819 – 1820 на същия кораб участва като щурман в експедицията на Едуард Брансфайълд. През лятото (декември-март) на 1820 – 1821 отново плава около Южните Шетлъндски о-ви. През 1830 – 1831 участва в експедицията на Джон Биско.

Неговото име носят:

нос Смит (62°52′ ю. ш. 62°18′ з. д. / 62.866667° ю. ш. 62.3° з. д.-62.866667, -62.3), на североизточния бряг на остров Смит, в Южните Шетлънски о-ви;
остров Смит (63°00′ ю. ш. 62°30′ з. д. / 63° ю. ш. 62.5° з. д.-63, -62.5), най-западния остров в Южните Шетлънски о-ви.

Бележки

↑ Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)

Източници

Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 42, 208.
Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 32 – 33.
Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)

[1] Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)

[1]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 [[File:Livingston-Island-Overview-Map.tif|thumb|Карта на о.&nbsp;Ливингстън]]
 [[File:Williams-Point.jpg|thumb|Нос Уилямс]]
-През 1819 извършва търговско плаване на кораба „Уилямс“ от [[Валпарайсо]] до [[Буенос Айрес]] и при преминаването покрай нос [[Хорн]] в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]] (3687 км<sup>2</sup>). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с.&nbsp;48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref>
+През 1819 извършва търговско плаване на кораба „Уилямс“ от [[Валпарайсо]] до [[Буенос Айрес]] и при преминаването покрай нос [[Хорн]] в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]] (3687 км<sup>2</sup>). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с.&nbsp;48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref>
 При следващото си плаване на 14 октомври същата година Смит слиза на остров Кинг Джордж (Ватерлоо) и го обявява за английско владение. През 1819 – 1820 на същия кораб участва като щурман в експедицията на [[Едуард Брансфайълд]]. През лятото (декември-март) на 1820 – 1821 отново плава около Южните Шетлъндски о-ви. През 1830 – 1831 участва в експедицията на [[Джон Биско]].