Цецилия Метела Целер: Разлика между версии
м форматиране: 1x А|А(Б) |
м →Бележки: Ненужни колони: употреба на автоматично разделяне на колони редактирано с AWB |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
<references /> |
|||
{{reflist|2}} |
|||
[[Категория:Жени от Древен Рим]] |
[[Категория:Жени от Древен Рим]] |
Версия от 00:37, 8 октомври 2017
Цецилия Метела Целер (Шаблон:Lang-la) е дъщеря на Квинт Цецилий Метел Целер и съпругата му известната Клодия.[1][2][3] През 53 пр.н.е. Метела Целер се омъжва за Публий Корнелий Лентул Спинтер, консервативен политик близък на семейството на баща и. Подобно на майка си и тя не удовлетворена от простичкия живот на благоприлична съпруга. Скоро след брака си започва любовна връзка с Публий Корнелий Долабела,[4] човек от противоположния на мъжът и политически спектър. Спинтер се развежда с нея през 45 пр.н.е.,[5][6][7][8] което предизвиква огромен скандал. Цицерон злобно разисква аферата в писанията си, защото по това време дъщеря му Тулия е съпруга на Долабела.
Метела Целер се връща при семейството си изключително опозорена. Тя все още е млада и много красива. Братовчедите и не се колебаят да я използват в политически конспирации. Метела прелъстява няколко от най-близките приятели на Юлий Цезар, със задачата да успее да изчисти семейното си име, след поражението на оптиматите в битките при Фарсала и Мунда. Сред нейните не-политически любовници е поет на име Тицида (Ticida), който пише за нея давайки и името Перила (Perilla, растение). Последният и известен любовник е човек на име Езопон (Aesopo),[9] богат член на съсловието на конниците, който подпомагал Цецилии Метелиите в продължение на няколко години. Не е известно кога е починала.
Бележки
- ↑ T.P. Wiseman. Cinna the Poet and other Roman essays. Leicester Universiry Press, 1974, стр. 111–112 и 188–190
- ↑ Цицерон. Ad Atticum, XII, 52, 2
- ↑ Цицерон. Pro Caelio, 32
- ↑ Цицерон. Ad Atticum, XI, 23, 3
- ↑ Цицерон. Ad Atticum, XI, 15, 3
- ↑ Цицерон. Ad Atticum, XIII, 7, 1
- ↑ Апулей. Apologie, 10
- ↑ Porphyr. ad l.c.
- ↑ Хораций. Сатири, II, 3, 239