Огюстен Пирам дьо Кандол: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Категория:Членове на Френската академия на науките, + Категория:Членове на Кралската шведска академия на науките
м Робот Добавяне {{без източници}}
Ред 1: Ред 1:
{{без източници}}
{{Личност
{{Личност
| име = Огюстен Пирам дьо Кандол
| име = Огюстен Пирам дьо Кандол

Версия от 12:38, 15 октомври 2017

Огюстен Пирам дьо Кандол
Augustin Pyrame de Candolle
швейцарски ботаник
Портрет на Огюстен Пирам дьо Кандол от Жул Пицета, 1893 г.
Портрет на Огюстен Пирам дьо Кандол от Жул Пицета, 1893 г.

Роден
Починал
ПогребанЖенева, Швейцария

Учил вПарижки университет
Женевски университет
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вУниверситет на Монпелие
Женевски университет
Семейство
Подпис
Огюстен Пирам дьо Кандол в Общомедия

Огюстен Пирам дьо Кандол (Шаблон:Lang-fr) е швейцарски ботаник, работил дълго време във Франция.

Огюстен Пирам дьо Кандол е баща на ботаника Алфонс Пирам дьо Кандол (1806-1893).

Биография

Огюстен Пирам дьо Кандол е роден през 1778 г. в Женева. Той произлиза от стар благороднически род от Прованс, емигрирал в Женева през 16. век, поради хугенотските си убеждения. Като дете Дьо Кандол е болнав, но проявява интерес към науката. През 1796 г. се премества в Париж, където работи като сътрудник на водещите френски естественици Жорж Кювие и Жан-Батист Ламарк. През този период той за пръв път излага принципите си за класификация на растенията, основани на тяхната анатомия, които изместват тези на Карл Линей и оказват силно влияние върху ботаниката през 19. век.

През 1804 г. Дьо Кандол получава докторска степен по медицина. Между 1806 и 1812 г., по искане на френското правителство, извършва ботанически проучвания в цялата страна, резултатите от които са публикувани през 1813 г. През 1807 г. става професор по ботаника в Университета на Монпелие. През 1816 година се завръща в Женева и от следващата година е професор по естествена история в Женевския университет.

Огюстен Пирам дьо Кандол умира през 1841 г. в Женева.

Библиография

  • Plantarum historia succulentarum. 1799., в 4 тома
  • Astragalogia. 1802.
  • Essai sur les propriétés médicales des plantes. 1804.
  • Synopsis plantarum in flora Gallica descriptarum. 1806.
  • Théorie élémentaire de la botanique. 1813.
  • Regni vegetabilis systema naturale. 1818-1821., първите 2 тома
  • Prodromus Systematis Naturalis Regni Vegetabilis. 1824-1841., първите 7 от 17 тома