Водни свойства на почвата: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 130.204.107.118 (б.), към версия на Dieda30 |
м Робот Добавяне {{без източници}} |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
Основните '''водни свойства на [[почва]]та''' са влагоемност и водопропускливост. |
Основните '''водни свойства на [[почва]]та''' са влагоемност и водопропускливост. |
||
Версия от 00:00, 20 октомври 2017
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Основните водни свойства на почвата са влагоемност и водопропускливост.
Влагоемност или Влагозадържане
Свойството на почвата да поема и да задържа вода в себе си се нарича влагоемност. Влагоемността бива:
- Пълна влагоемност (ПВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме. Повечето култури се равиват добре при влажност на почвата, която е 50-60% от ПВ и страдат от липса на въздух при влажност над 70% от ПВ.
- Пределна полска влагоемност (ППВ) — максималното количество вода, което почвата може да поеме при запълване на всички пори, преди да настъпи оттичане. Оптималното овлажняване на почвата за развитие на културите е 75% от ППВ.
- Максимална хигрископична влагоемност (МХВ) — максималното количество вода, което може да поеме абсолютно сухата почва от водните пари. Тя отговаря на здраво свързаната вода, поради което е недостъпна за растенията.
При намаляване на влажността на почвата под ППВ настъпва момент, когато в почвата има още капилярна вода, но тя е трудно подвижна и трудно достъпна за растенията. Съдържанието на влага, при което растенията започват да страдат се нарича влажност на забавяне на растежа (ВЗР), а влажността, която е недостъпна за растенията и те започват да загиват се нарича влажност на завяхване (ВЗ).
Водопропускливост
Водопропускливостта е способността на почвата да пропуска вода през себе си.
Най-голяма водопропускливост имат леките песъчливи почви, а най-малка — тежките глинести почви.
От агрономическа гледна точка голямата и малката водопропускливост са нежелателни — при първата почвите са склонни към преовлажняване, а при втората — към просъхване. В това отношение най-добри са песъчливо-глинестите почви, каквито са черноземите на Северна България.