Нуно Гонсалвиш: Разлика между версии
м интервал |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
||
Ред 41: | Ред 41: | ||
* ''Вторият панел'' е панелът ''на рибарите''. Тук трите основни фигури са в три нюанса на зеленото, като рибарите са загърнати със собствената си рибарска мрежа, което определено има смисъл. Отделно долу на преден план е заел молитвена поза човек с измъчен вид, облечен в кафяво, той държи броеница. Неговият поглед е насочен директно към зрителя, което е странно, защото би следвало композиционно да гледа към свети Винсент.Той сякаш е отделен и самотен от останалите.<ref> [http://paineis.org/INDEX.htm Painéis de São Vicente de Fora]</ref> |
* ''Вторият панел'' е панелът ''на рибарите''. Тук трите основни фигури са в три нюанса на зеленото, като рибарите са загърнати със собствената си рибарска мрежа, което определено има смисъл. Отделно долу на преден план е заел молитвена поза човек с измъчен вид, облечен в кафяво, той държи броеница. Неговият поглед е насочен директно към зрителя, което е странно, защото би следвало композиционно да гледа към свети Винсент.Той сякаш е отделен и самотен от останалите.<ref> [http://paineis.org/INDEX.htm Painéis de São Vicente de Fora]</ref> |
||
* ''Третият панел'' е ''на кралете''.Тук прави впечатление червената рокля на кралицата, с различни ръкави- единият стегнат, а другият по широк и украсен.Роклята е леко отворена, което според изкуствоведите показва предишно раждане.Книгата, която е в средата е нарисувана така, че да може да се чете, но този текст не е обикновен. Първата страница идва от Евангелието на Йоан (14, 28-31): |
* ''Третият панел'' е ''на кралете''.Тук прави впечатление червената рокля на кралицата, с различни ръкави- единият стегнат, а другият по широк и украсен.Роклята е леко отворена, което според изкуствоведите показва предишно раждане.Книгата, която е в средата е нарисувана така, че да може да се чете, но този текст не е обикновен. Първата страница идва от Евангелието на Йоан (14, 28-31): |
||
{{цитат|...защото Моят Отец е по-голям от Мене. И сега ви казах и ''това'' преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне да повярвате. Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на този свят, и в мене ''той'' няма нищо.Но ''отивам'', за да разбере светът, че любя Отца и, както ми е заповядал Отец, тъй и правя.Станете да си идем оттук. |
{{цитат|...защото Моят Отец е по-голям от Мене. И сега ви казах и ''това'' преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне да повярвате. Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на този свят, и в мене ''той'' няма нищо.Но ''отивам'', за да разбере светът, че любя Отца и, както ми е заповядал Отец, тъй и правя.Станете да си идем оттук. }} |
||
Мъжът с голямата черна шапка с бледо лице се идентифицира с принц [[Енрике Мореплавателя]].Той е е късо подстриган, което не съответства на модата от 15 век, както на другите персонажи от полиптиха, които са с дълги коси; късо подстригани са портрети, рисувани в бургундския двор на херцог [[Филип Добрия|Филип III Добрия]]. Този аргумент води изкуствоведите на мисълта, че изображението е всъщност на вече починалия към момента на създаването на произведението крал [[Дуарте]], а Енрике е изобразен в действителност на петия панел заедно с другите принцове.<ref>[http://paineis.org/C03b.htm Painéis de São Vicente de Fora 3]</ref> |
Мъжът с голямата черна шапка с бледо лице се идентифицира с принц [[Енрике Мореплавателя]].Той е е късо подстриган, което не съответства на модата от 15 век, както на другите персонажи от полиптиха, които са с дълги коси; късо подстригани са портрети, рисувани в бургундския двор на херцог [[Филип Добрия|Филип III Добрия]]. Този аргумент води изкуствоведите на мисълта, че изображението е всъщност на вече починалия към момента на създаването на произведението крал [[Дуарте]], а Енрике е изобразен в действителност на петия панел заедно с другите принцове.<ref>[http://paineis.org/C03b.htm Painéis de São Vicente de Fora 3]</ref> |
||
* ''Четвъртият панел'' ''на рицарите''.Различните шапки на войниците символизират различен период на войните. |
* ''Четвъртият панел'' ''на рицарите''.Различните шапки на войниците символизират различен период на войните. |
Версия от 11:37, 26 октомври 2018
Нуно Гонсалвиш Nuno Gonçalves | |
португалски художник | |
предполагаем автопортрет | |
Роден | около 1425 г.
|
---|---|
Починал | около 1492 г.
|
Националност | Португалия |
Стил | португалски ренесанс |
Направление | живопис |
Известни творби | Полиптих на св.Винсент' |
Нуно Гонсалвиш в Общомедия |
Нуно Гонсалвиш (Шаблон:Lang-pt) – португалски художник XV век, един от първите португалски художници. Неговото основно и единствено с голяма вероятност принадлежащо му произведение е Полиптих на св. Винсент.
Полиптихът е намерен през 1880-е години в манастира „Сан Винсент ле Фора“ и изобразява хора (дворяни, включвайки известни съвременници на Гонсалвиш, духовенство и обикновени хора) от Португалия през XV век.[1]
От момента на откриването на полиптиха през XIX век, не прекъсват споровете около личността на автора и изобразените на полиптиха хора.
Често се приема, че на третия панел е изобразен принц Енрике Мореплавателя, но даже този факт няма документално потвърждение и понякога се поставя под съмнение.
Произведения
„Полиптих на свети Винсент“
-
„Полиптих на свети Винсент“
Полиптихът предизвиква много спорове, тъй като в изобразените лица сякаш е закодирана определена информация.
- Първият панел е на монасите. В него има черен фон горе в дясно, който ограничава фигурите. този фон се слива с брадата на единия монах. От друга страна фигурите отпред в бяло са доста дефинирани, дори прицизно са изписани опрелени сенки от техните дрехи или фигури.
- Вторият панел е панелът на рибарите. Тук трите основни фигури са в три нюанса на зеленото, като рибарите са загърнати със собствената си рибарска мрежа, което определено има смисъл. Отделно долу на преден план е заел молитвена поза човек с измъчен вид, облечен в кафяво, той държи броеница. Неговият поглед е насочен директно към зрителя, което е странно, защото би следвало композиционно да гледа към свети Винсент.Той сякаш е отделен и самотен от останалите.[2]
- Третият панел е на кралете.Тук прави впечатление червената рокля на кралицата, с различни ръкави- единият стегнат, а другият по широк и украсен.Роклята е леко отворена, което според изкуствоведите показва предишно раждане.Книгата, която е в средата е нарисувана така, че да може да се чете, но този текст не е обикновен. Първата страница идва от Евангелието на Йоан (14, 28-31):
„ | ...защото Моят Отец е по-голям от Мене. И сега ви казах и това преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне да повярвате. Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на този свят, и в мене той няма нищо.Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както ми е заповядал Отец, тъй и правя.Станете да си идем оттук. | “ |
Мъжът с голямата черна шапка с бледо лице се идентифицира с принц Енрике Мореплавателя.Той е е късо подстриган, което не съответства на модата от 15 век, както на другите персонажи от полиптиха, които са с дълги коси; късо подстригани са портрети, рисувани в бургундския двор на херцог Филип III Добрия. Този аргумент води изкуствоведите на мисълта, че изображението е всъщност на вече починалия към момента на създаването на произведението крал Дуарте, а Енрике е изобразен в действителност на петия панел заедно с другите принцове.[3]
- Четвъртият панел на рицарите.Различните шапки на войниците символизират различен период на войните.
- Петият панел на принцовете.Изобразени са: на първо място коленичил, вероятно Енрике; зад него-Педру, Жуау и Фернанду.
Алтернативна интерпретация постулира, че четирите рицари включени в панела са четиримата по-малките братя на крал Дуарте, [4], както следва:
От дясната страна е Педру, херцог Коимбра, който е принц-регент по време на малолетието на Афонсу V; той е облечен с колан на Ордена на жартиерата . В ляво е Жуау, конетабъл на Португалия, в червен цвят и представлява типичен вид за „Ордена на Свети Джеймс на Меча“, от които той е капитанът. Над тях отгоре, с шлем и Брада в черно, е Фердинанд Светия принц, който умира, след като прекара много години като заложник в марокански затвор. Неговата брада, дълга коса и измършавяло лице може да отразява дългия плен. Възможно е, че лицевата част на шлема му има за цел да представи прозореца на мавритански затвор, а кръст - знака на Ордена Авис, от които той е капитанът. По-долу, на колене в лилаво, е принц Енрике Мореплавателя, магистър на Ордена на Христос, с това, което изглежда като кръст-висулка, която е на врата му и незакопчаният колан от Ордена на жартиерата. На лицето на Енрике е посивяло и е много различен от традиционните портрети. Налице са също така много дискусии около възможните политически значения на този панел. [5] Изглежда, по-специално, че от позите видни в този панел има за цел да унижи Енрике Мореплавателя, вероятно заради съюзяването му с Афонсу Браганса срещу брат му Педру, херцог на Коимбра, в битката при Алфаробейра през 1449 година. Това налага чрез позите на портретите:
Енрике е на колене, сякаш моли за прошка, докато Педру и Жуау изглежда „пазят“ над него. Медальонът на Ордена на Христос, представляващ кръст около врата на Хенри е счупен. Коланът, символ на ордена на жартиерата на Енрике е незакопчан, докато Педру го носи правилно. Дръжката на меча на Хенри е с усукана и драпирана в черно нишка, докато Педру и Жуау са с лъскави мечове, завързани със златни и сребърни нишки. Главата на Енрике е открита, докато Педру и Жуау носят шапки на благородници. Педру и Жуау са бели ръкавици, може би за да се означи, че са без вина „ с чисти ръце“, докато енрике е без ръкавици. Енрике гледа напред към другия панел, сякаш иска прошка от кралската династия той я е „ощетил“, докато Педру и Жуау гледат към зрителите.
- Шестият панел на реликвите.В дъното е изобразен изправен ковчег; мъж държи книга написана вероятно на еврейски език.
Други произведения
-
Света Джована Португалска, принцеса
-
Свети Павел
-
Свети Франциск
Паметник
Нуно Гонсалвиш е изобразен на Паметник на Откритията в Лисабон, на брега на Атлантическия океан.
Източници
- ↑ Paulo Pereira (editor), „História da Arte Portuguesa“, Lisbon, Editorial Estampa / Círculo de Leitores, 1996, volume 1.
- ↑ Painéis de São Vicente de Fora
- ↑ Painéis de São Vicente de Fora 3
- ↑ António Salvador Marques, 1998, Painéis de S. Vicente de Fora
- ↑ António Salvador Marques, 1998, Painéis de S. Vicente de Fora
Външни препратки
|