Нуно Гонсалвиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нуно Гонсалвиш
Nuno Gonçalves
португалски художник
предполагаем автопортрет
предполагаем автопортрет
Роден
Починал
1450 г.
Националност Флаг на Португалия Португалия
Стил португалски ренесанс
Направление живопис
Известни творби Полиптих на св.Винсент'
Нуно Гонсалвиш в Общомедия

Нуно Гонсалвиш (на португалски: Nuno Gonçalves) – португалски художник XV век, един от първите португалски художници. Неговото основно и единствено с голяма вероятност принадлежащо му произведение е Полиптих на св. Винсент.

Полиптихът е намерен през 1880-е години в манастира „Сан Винсент ле Фора“ и изобразява хора (дворяни, включвайки известни съвременници на Гонсалвиш, духовенство и обикновени хора) от Португалия през XV век.[1]

От момента на откриването на полиптиха през XIX век, не прекъсват споровете около личността на автора и изобразените на полиптиха хора.

Често се приема, че на третия панел е изобразен принц Енрике Мореплавателя, но даже този факт няма документално потвърждение и понякога се поставя под съмнение.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

„Полиптих на свети Винсент“[редактиране | редактиране на кода]

Полиптихът предизвиква много спорове, тъй като в изобразените лица сякаш е закодирана определена информация.

  • Първият панел е на монасите. В него има черен фон горе в дясно, който ограничава фигурите. този фон се слива с брадата на единия монах. От друга страна фигурите отпред в бяло са доста дефинирани, дори прицизно са изписани опрелени сенки от техните дрехи или фигури.
  • Вторият панел е панелът на рибарите. Тук трите основни фигури са в три нюанса на зеленото, като рибарите са загърнати със собствената си рибарска мрежа, което определено има смисъл. Отделно долу на преден план е заел молитвена поза човек с измъчен вид,облечен в кафяво,той държи броеница. Неговият поглед е насочен директно към зрителя, което е странно, защото би следвало композиционно да гледа към свети Винсент.Той сякаш е отделен и самотен от останалите.[2]
  • Третият панел е на кралете.Тук прави впечатление червената рокля на кралицата, с различни ръкави- единият стегнат, а другият по широк и украсен.Роклята е леко отворена,което според изкуствоведите показва предишно раждане.Книгата, която е в средата е нарисувана така, че да може да се чете, но този текст не е обикновен. Първата страница идва от Евангелието на Йоан (14, 28-31):
...защото Моят Отец е по-голям от Мене. И сега ви казах и това преди да се е сбъднало,та, кога се сбъдне да повярвате. Няма вече много да говоря с вас,защото иде князът на този свят, и в мене той няма нищо.Но отивам, за да разбере светът,че любя Отца и, както ми е заповядал Отец,тъй и правя.Станете да си идем оттук.

Мъжът с голямата черна шапка с бледо лице се идентифицира с принц Енрике Мореплавателя.Той е е късо подстриган, което не съответства на модата от 15 век, както на другите персонажи от полиптиха, които са с дълги коси; късо подстригани са портрети, рисувани в бургундския двор на херцог Филип III Добрия. Този аргумент води изкуствоведите на мисълта, че изображението е всъщност на вече починалия към момента на създаването на произведението крал Дуарте, а Енрике е изобразен в действителност на петия панел заедно с другите принцове.[3]

  • Четвъртият панел на рицарите.Различните шапки на войниците символизират различен период на войните.
  • Петият панел на принцовете.Изобразени са: на първо място коленичил, вероятно Енрике; зад него-Педру, Жуау и Фернанду.

Алтернативна интерпретация постулира, че четирите рицари включени в панела са четиримата по-малките братя на крал Дуарте, [4] , както следва:

От дясната страна е Педру, херцог Коимбра, който е принц-регент по време на малолетието на Афонсу V; той е облечен с колан на Ордена на жартиерата . В ляво е Жуау, конетабъл на Португалия, в червен цвят и представлява типичен вид за „Ордена на Свети Джеймс на Меча“, от които той е капитанът. Над тях отгоре, с шлем и Брада в черно, е Фердинанд Светия принц, който умира, след като прекара много години като заложник в марокански затвор. Неговата брада, дълга коса и измършавяло лице може да отразява дългия плен. Възможно е, че лицевата част на шлема му има за цел да представи прозореца на мавритански затвор, а кръст - знака на Ордена Авис, от които той е капитанът. По-долу, на колене в лилаво, е принц Енрике Мореплавателя, магистър на Ордена на Христос, с това, което изглежда като кръст-висулка, която е на врата му и незакопчаният колан от Ордена на жартиерата. На лицето на Енрике е посивяло и е много различен от традиционните портрети. Налице са също така много дискусии около възможните политически значения на този панел. [5] Изглежда, по-специално, че от позите видни в този панел има за цел да унижи Енрике Мореплавателя, вероятно заради съюзяването му с Афонсу Браганса срещу брат му Педру, херцог на Коимбра, в битката при Алфаробейра през 1449 година. Това налага чрез позите на портретите:

Енрике е на колене, сякаш моли за прошка, докато Педру и Жуау изглежда „пазят“ над него. Медальонът на Ордена на Христос, представляващ кръст около врата на Хенри е счупен. Коланът, символ на ордена на жартиерата на Енрике е незакопчан, докато Педру го носи правилно. Дръжката на меча на Хенри е с усукана и драпирана в черно нишка, докато Педру и Жуау са с лъскави мечове, завързани със златни и сребърни нишки. Главата на Енрике е открита, докато Педру и Жуау носят шапки на благородници. Педру и Жуау са бели ръкавици, може би за да се означи, че са без вина „ с чисти ръце“, докато енрике е без ръкавици. Енрике гледа напред към другия панел, сякаш иска прошка от кралската династия той я е „ощетил“, докато Педру и Жуау гледат към зрителите.

  • Шестият панел на реликвите.В дъното е изобразен изправен ковчег; мъж държи книга написана вероятно на еврейски език.

Други произведения[редактиране | редактиране на кода]

Padrão Descobrimentos labels (Western side).jpg

Паметник[редактиране | редактиране на кода]

Нуно Гонсалвиш е изобразен на Паметник на Откритията в Лисабон, на брега на Атлантическия океан.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Paulo Pereira (editor), „História da Arte Portuguesa“, Lisbon, Editorial Estampa / Círculo de Leitores, 1996, volume 1.
  2. Painéis de São Vicente de Fora
  3. Painéis de São Vicente de Fora 3
  4. António Salvador Marques, 1998, Painéis de S. Vicente de Fora
  5. António Salvador Marques, 1998, Painéis de S. Vicente de Fora

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]