Домашна муха: Разлика между версии
м замяна с n-тире |
м интервал |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
| subdivision_ranks = Подвидове |
| subdivision_ranks = Подвидове |
||
| subdivision = |
| subdivision = |
||
*''M. d. calleva'' Walker, 1849 |
* ''M. d. calleva'' Walker, 1849 |
||
*''M. d. domestica'' Linnaeus, 1758 |
* ''M. d. domestica'' Linnaeus, 1758 |
||
}} |
}} |
||
Версия от 14:14, 16 ноември 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Домашна муха | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||
Домашна муха в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Домашната муха (Musca domestica) е най-често срещаната муха в къщите и е един от най-широко разпространените видове по целия свят. Тя е вредител, който може да бъде механичен вектор на причинители на болести. Родината им е Африка. Тялото е дълго 7-9 mm и е кафяво-сиво на черни ивици. Устата е приспособена за смучене на течна храна. В долната част е оформена като двойна плочка, чиято вътрешна страна е покрита с много каналчета, изпълняващи смукателна функция.
Разпространение
Познати са около 70 семейства мухи. Разпространени са по цялото земно кълбо. Характерна особеност в храненето на мухите е честата смяна на източника на храна, като по този начин те пренасят над 40 болестотворни причинители, предимно на чревни инфекции и най-вече дизентерия. Мухите използват за храна и място на размножаване, разлагащи се органични материали от растителен и животински произход, които най-често са в резултат от всекидневната дейност на хората.
Според местообитанието си мухите се делят на:
- синантропни – тясно свързани с живота на човека;
- синбовилни – свързани с човека и домашните животни;
- екзантропни – разпространени в природата.
Размножаване
Женската снася еднократно 11-150 яйца (общо не повече от 600) върху гниещи продукти – тор, месо, смет, фекалии. Яйцата са продълговати с дължина около 1 мм и с кремавобял цвят. Ларвите се излюпват след 12-24 часа. На предния край притежават две кафяви кукички, подобни на челюсти. Ларвите са силно подвижни и след 5 дена се превръщат в какавиди. Стадият какавида трае от 3 до 25 дена, а лятно време от 3 до 7 дена. Цялото развитие трае 2-4 седмици, а годишно се получават около 10 поколения или около 1 млрд. индивида. Яйцата, ларвите и какавидите са устойчиви на ниски температури и презимуват, като дават начало на нови поколения.
Допълнително
В България са разпространени още Musca larvipara, M. tempestiva, M. vitipennis. Мухата издържа на температури до -30 градуса, като забавя своя метаболизъм. След размразяване – възвръща своите жизнени функции.