Трансаляска: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал преди м; козметични промени
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Trans alaska international.jpg|мини|250п|Карта на нефтопровода]]
[[Файл:Trans alaska international.jpg|мини|250п|Карта на нефтопровода]]


"'''Трансаляска'''" ({{lang-en|Trans-Alaska Pipeline System}}) е главен [[нефтопровод]] в [[САЩ]], свързващ нефтените находища в Северна [[Аляска]] с морското пристанище в град Валдез, от където [[нефт]]ът се превозва до Континентална [[Америка]] за [[рафиниране]].
"'''Трансаляска'''" ({{lang|en|Trans-Alaska Pipeline System}}) е главен [[нефтопровод]] в [[САЩ]], свързващ нефтените находища в Северна [[Аляска]] с морското пристанище в град Валдез, от където [[нефт]]ът се превозва до Континентална [[Америка]] за [[рафиниране]].


Изграждането на тръбопровода представлява значително предизвикателство поради голямото разстояние и неблагоприятните природни условия. На няколко пъти тръбопроводът е повреждан в резултат от земна активност. От откриването му през 1977 г. по него са превозени повече от 15 милиарда [[барел]]а нефт. По този нефтопровод преминават приблизително 20 % от годишния американски нефтодобив.
Изграждането на тръбопровода представлява значително предизвикателство поради голямото разстояние и неблагоприятните природни условия. На няколко пъти тръбопроводът е повреждан в резултат от земна активност. От откриването му през 1977 г. по него са превозени повече от 15 милиарда [[барел]]а нефт. По този нефтопровод преминават приблизително 20 % от годишния американски нефтодобив.

Версия от 20:50, 26 февруари 2019

Карта на нефтопровода

"Трансаляска" (на английски: Trans-Alaska Pipeline System) е главен нефтопровод в САЩ, свързващ нефтените находища в Северна Аляска с морското пристанище в град Валдез, от където нефтът се превозва до Континентална Америка за рафиниране.

Изграждането на тръбопровода представлява значително предизвикателство поради голямото разстояние и неблагоприятните природни условия. На няколко пъти тръбопроводът е повреждан в резултат от земна активност. От откриването му през 1977 г. по него са превозени повече от 15 милиарда барела нефт. По този нефтопровод преминават приблизително 20 % от годишния американски нефтодобив.

Построяване

През 1968 г. в залива Прудое в Арктическия океан е открит нефт. Стига се до извода, че тръбопроводът е единствената възможност нефтът да бъде транспортиран до най-близкото пристанище, което не замръзва - в град Валдез, отдалечен на почти 1300 км (800 мили)[1]. Нефтодобивните компании сформират Консорциум Аляска и слагат начало на компания, която да проектира, построи и поддържа тръбопровода. Американският президент Ричард Никсън подписва разрешение за тръбопровода на 16 ноември 1973 г.

Нефтопроводът прекосява река Танана

Въпреки че той в действителност е дълъг 1286 км (799 мили), обикновено се приема, че дължината му е 1300 км. Тръбата на нефтопровода е с диаметър 1,22 м (48 инча) и е построена от 27 март 1975 до 31 май 1977 г. за около 8 милиарда щатски долара. Тръбата е сглобена на 6 секции от 5 строителни компании, чиито работници достигат 21 000 души в пиковите периоди; 31 работници загиват в строителни инциденти.

Целият маршрут от 1286 км (799 мили) поставя големи проблеми. В резултат от враждебните природни условия, необходимостта да се пресекат 3 планински вериги и много реки, вечната замръзналост на Аляска повече от половината тръбопровод е повдигнат над терена, вместо да бъде закопан. В продължение на 5 години преди началото на строителните работи теренът е картографиран и са правени геоложки проучвания. По време на строителството периодично са викани археологически групи да описват правените разкрития.

Бележки

  1. Терминалът във Валдез e най-северното пристанище в цялото Северно полукълбо

Външни препратки