Полонеза: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
{{lang-fr,it}} => {{lang|fr,it}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
'''Полонезата''' ({{lang |
'''Полонезата''' ({{lang|fr|на=от|danse polonaise}}; {{lang|it|polacca}}) е бавен, тържествен [[танц]] по двойки, възникнал в [[Полша]] и намерил широко разпространение в [[Европа]]. |
||
Първоначалният полски вариант е бил в размер 4/4, като постепенно след [[1700]] година се развива към размер 3/4. Танцът се радва на голяма популярност през 19 век и дава име на вид народни танци в последователни редици, които се различават от тържествения вариант и са типични за народните празненства. |
Първоначалният полски вариант е бил в размер 4/4, като постепенно след [[1700]] година се развива към размер 3/4. Танцът се радва на голяма популярност през 19 век и дава име на вид народни танци в последователни редици, които се различават от тържествения вариант и са типични за народните празненства. |
Версия от 02:54, 27 февруари 2019
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Полонезата (от френски: danse polonaise; на италиански: polacca) е бавен, тържествен танц по двойки, възникнал в Полша и намерил широко разпространение в Европа.
Първоначалният полски вариант е бил в размер 4/4, като постепенно след 1700 година се развива към размер 3/4. Танцът се радва на голяма популярност през 19 век и дава име на вид народни танци в последователни редици, които се различават от тържествения вариант и са типични за народните празненства.
През 18 век полонезата бива силно стилизирана и отдалачена от полския вариант, особено в творчеството на Йохан Себастиан Бах. Инструментална полонеза, близка до първоначалната, се среща в творбите на Бетховен, Шуман, Шопен, Ференц Лист. Примери за полонеза има в „Евгени Онегин“ на Чайковски и във „Вълшебния стрелец“ на Карл Мария фон Вебер. Днес се танцува при откриване на балове.