Разлика между версии на „Шайени“

Направо към навигацията Направо към търсенето
редакция без резюме
({{lang-en}} => {{lang|en}})
{{към пояснение|Шайени|Шайен (пояснение)}}
[[Файл:Cheyenne-portraits.jpg|дясно|270px]]
'''Шайени''' (самоназвание ''тсисциста'', "човешки„човешки същества"същества“), – североамериканско [[индианци|индианско]] племе от [[алгонкински народи|алгонкинското]] езиково семейство. Първоначално живеят в областта на [[Големите езера]] (съвременния щат [[Минесота]]), но в първата половина на [[18 век]] мигрират на запад, в областта на Великите равнини и се превръщат в едно от типичните племена на конни ловци-[[номад]]и.
 
== Социално устройство ==
Воинските общества на шайените от историческия период имат в своя дух, цел, регалии и ритуали първоначално военна насоченост. Като дори онези религиозни черти, които се проявяват при тях, имат за основа желанието да получат благосклонността на висшите сили, които да им дарят успех в битките.
 
В основните си функции обществата биват фактически независими едно от друго. Не се е наблюдавало разделение на възрастов принцип. Юношата на възраст 14- – 16 години встъпва в дадено общество по покана на членовете му. Ако се съгласял, бивал придружен от родното му [[типи]] до шатрата където се събират членовете на обществото, носещи характерните си регалии. Новопосветеният танцува, пее и пирува заедно с тях и така става член на обществото. Ако пожелае, той може по-късно да промени членството си. Всяка пролет се избират нови военни вождове, след което всеки има право да смени обществото си и да встъпи в друго. Понякога преместванията са толкова много, че се налага реорганизация на всички общества, която от своя страна още веднъж включва избор на нови военни вождове.
 
Според митологията на шайените, техният легендарен пророк [[Сладкото Лекарство]] създава първоначално четири военни общества, към които впоследствие се прибавили още три.
 
Повечето изследователи приемат, че през 19 в. при шайените съществуват следните военни общества:
 
Всеки път, когато член на някое общество се проявявал в битка, извършвайки някаква героична постъпка за своя народ, му се разрешавало от този момент да носи риза от еленова кожа, украсена със скалпови кичури, добити от враговете. В по-зряла възраст той можел да носи боен накит от пера от опашката на орел, който има спускащ се до земята шлейф. Ако той имал достатъчно нанесени ку, можел да прикрепи на края на орловото перо снопче коса, а ако е участвувал в Танца на слънцето, можел да прикрепи към бойния си накит перо.
 
Боядисването, дрехите, песните и танците били традиционни и особени за членовете на всяко войнско общество. Всяко от тях имало четири свещени песни, изпълнявани с различна мелодия – някои с думи, други без. Освен това имало и по четири свещени песни за всяко общество, които се пеели на Великата медицина и четири военни песни, изпълнявани от отделните воини на бойното поле или съвместно на съвета на обществото. Членовете на всяко общество се обръщали един към друг с думите "приятелю"„приятелю“ или "братко"„братко“ и сключвали обет за взаимна защита.
 
Червените щитове, Койотите и Дрънкалките от копита допускали по четири шайенски девойки в церемониалните си шатри. Те обикновено се избирали сред дъщерите на 44-та вождове и воините ги наричали "жени„жени-воини"воини“ или "сестри"„сестри“. Воините от обществото не можели да се женят за някоя от тях, но можели да се женят за девойките на друго общество. На девойките се предоставяли почетни места на всички танци и те седели пред военните вождове на всички събрания на съвета на обществото.
 
Дорси съобщава, че обществата на Противоположните и Воините-кучета не допускали жени в шатрите на своите общества. Причината за това била, че когато Великия Пророк заръчал на светите мъже да учредят военните общества, им дал възможността да допуснат в шатрата си четири целомъдрени и скромни жени, произлизащи от най-добрите семейства. Но добавил, че с обществата непременно ще се случи нещастие, ако това условие бъде нарушено. Опасявайки се, че сред тях с измама може да проникнат нецеломъдрени жени, обществата на Кучетата и Опаките (Тетивите) отказали да ги допускат въобще. Всеки път когато някое от обществата се събирало в своите шатри, дълго време се кадели ароматни треви в чест на Махео, така че носещия молитва дим напомнял, че те продължават да изпълняват свещените наставления, които той милостиво дарил на предците им посредством Великия Пророк.<ref>[http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/almanach/broj1/himatonohis.html Обществото на тетивата на Човека-Сова]</ref>
 
== Религия ==
=== Племенни светини ===
 
Шайените имат две основни племенни светини: четирите Свещени стрели и Свещената бизонова шапка.
 
Описвани като един от великите свещени предмети на шайените, те се възприемат като живо въплъщение на духовна сила. В миналото, когато Свещените стрели и Свещената шапка били носени в сражение, те според разказите можели да ослепят враговете със силата си. Една от най-големите трагедии в историята на шайените е завладяването на Свещените стрели от поуните ок. 1830 г., когато пазител бил Белият Гръм; оттогава започнал дълъг период на катастрофи и нещастия. Новите Свещени стрели били направени с участието на такива свещени мъже като Бъзът и Лудото Муле.
 
Съгласно учението на Сладкото Лекарство, Стрелите се обновявали всеки път, когато народът страдал, боледувал или попадал в поредица от несполуки; церемонията на обновяването обикновено се определя като “най„най-важен религиозен обред на шайените”шайените“. Стрелите се обновявали и когато шайен убиел съплеменник. Хората вярвали, че убийството омърсявало Стрелите с кръв и в този случай било необходимо обновление и възстановяване единството на народа. В миналото, както казват шайените, тази церемония точно повтаряла това, на което бил научен на Noaha-vose Сладкото Лекарство и когато един от вождовете на Съвета на 44-та давал обет за провеждането ѝ, тя се правела по същия начин, както и в най-древни времена. По време на резервационния период тази практика се променила.
 
Всеки шайен, който се сблъсквал в живота си с големи трудности, имал право да даде обет за изпълнение на церемонията. Освен духовната подготовка, далия обет събирал жертвени дарове, подаръци и храна. Съгласно традицията той можел да обяви за предстоящата церемония на обновяването след първия пролетен гръм. И докато през текущата година този обред не се извършел, не можело да се проведе никаква друга церемония. Сложният ритуал, който извършвали жреците на Свещените стрели, обикновено включвал четири подготвителни дни и четири дни за непосредствено обновление.
 

Навигация