Одринска българска католическа гимназия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Етикет: Връщане |
||
| Ред 12: | Ред 12: | ||
| карта = Турция Одрин |
| карта = Турция Одрин |
||
| карта-описание = Местоположение в Одрин |
| карта-описание = Местоположение в Одрин |
||
| директор = |
| директор = Игнатий Качановски, директор от 1863 г. |
||
| ученици = |
| ученици = |
||
| учители = |
| учители = |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
== История == |
== История == |
||
С папски декрет през 1862 г. се разрешава да се разкрие униатска мисия в Одрин и за неин пръв настоятел е определен [[ |
С папски декрет през 1862 г. се разрешава да се разкрие униатска мисия в Одрин и за неин пръв настоятел е определен [[Игнатий Качановски]]. Той пристига в Одрин през юли 1863 г., установява се в квартал Киришхане, където основава първоначално българо-католическо училище. Няколко месеца по-късно в Одрин пристигат и следващите духовници – Томаш Бжеска и Франтишек Зерер. Учениците са предимно българчета от града и съседните села и училището постепенно се развива в гимназия. Тя притежава изключително богата библиотека, в която се набавят почти всички български издания. Съвременниците свидетелстват, че някои от полските учители са знаели български език, а учителите миряни са били българи като Георги Голчев, [[Стефан Кукурлиев]], Павел Маринов и Славчо Кесяков.<ref>{{cite book |title= Униатството в съдбата на България. Очерци из историята на Българската католическа църква от източен обред |last=Елдъров |first=Светлозар |authorlink= |coauthors= |year=1994|publisher=Абагар |location=София |isbn= |pages= 112 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> |
||
След 1879 г. голяма част от учениците от горните курсове напускат гимназията, тъй като новосъздадената Българска държава има нужда от кадри, които владеят френски език. Гимназията в най-голяма степен следва гимназиалните програми в България и затова е призната от българското правителство с правата на пълно средно учебно заведение. Застъпени са всички общообразователни предмети и особено внимание се обръща на езиковото обучение. Официалният език е българският, но обучението се провежда на френски език. |
След 1879 г. голяма част от учениците от горните курсове напускат гимназията, тъй като новосъздадената Българска държава има нужда от кадри, които владеят френски език. Гимназията в най-голяма степен следва гимназиалните програми в България и затова е призната от българското правителство с правата на пълно средно учебно заведение. Застъпени са всички общообразователни предмети и особено внимание се обръща на езиковото обучение. Официалният език е българският, но обучението се провежда на френски език. |
||
Версия от 16:42, 2 ноември 2019
| Одринска българска католическа гимназия | |
 Снимка на сградата на Одринската българска католическа гимназия построена през 1906 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | Одрин, Османска империя |
| Основаване | 1863 |
| Основател | Орден на възкресенците |
| Закриване | 1929 |
| Вид | гимназия |
| Директор | Игнатий Качановски, директор от 1863 г. |
  Местоположение в Одрин | |
Одринската българска католическа гимназия е българско униатско учебно заведение, съществувало в град Одрин, Османската империя, от 1863 до 1929 година.[1]
История
С папски декрет през 1862 г. се разрешава да се разкрие униатска мисия в Одрин и за неин пръв настоятел е определен Игнатий Качановски. Той пристига в Одрин през юли 1863 г., установява се в квартал Киришхане, където основава първоначално българо-католическо училище. Няколко месеца по-късно в Одрин пристигат и следващите духовници – Томаш Бжеска и Франтишек Зерер. Учениците са предимно българчета от града и съседните села и училището постепенно се развива в гимназия. Тя притежава изключително богата библиотека, в която се набавят почти всички български издания. Съвременниците свидетелстват, че някои от полските учители са знаели български език, а учителите миряни са били българи като Георги Голчев, Стефан Кукурлиев, Павел Маринов и Славчо Кесяков.[2]
След 1879 г. голяма част от учениците от горните курсове напускат гимназията, тъй като новосъздадената Българска държава има нужда от кадри, които владеят френски език. Гимназията в най-голяма степен следва гимназиалните програми в България и затова е призната от българското правителство с правата на пълно средно учебно заведение. Застъпени са всички общообразователни предмети и особено внимание се обръща на езиковото обучение. Официалният език е българският, но обучението се провежда на френски език.
В Българо-католическата гимназия цари дух на патриотизъм, насърчаван от учителите възкресенци, които са участници в полското национално освободително движение. През 1885 г. при присъединяването на Източна Румелия към България учениците в гимназията, учредяват революционен кръжок и започват да събират оръжие с цел да избягат в България, за да защитят Съединението. В навечерието на Балканската война от 1912 г. учениците български поданици се евакуирани в България. В началото на 1929 г. цялото имущество на гимназията преминава в ръцете на турската управа на града, което бележи края на Българо-католическата гимназия в Одрин.
Днес сградата се използва от Анадолската гимназия „Мурат“.
Вижте също
- Солунска българска католическа гимназия
- Одринска българска мъжка гимназия
- Одринска българска девическа гимназия
- Одринска католическа девическа гимназия
Бележки
- ↑ Балкански идентичности. Отново за пропускливата стена между идентичностите, Надя Данова.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Униатството в съдбата на България. Очерци из историята на Българската католическа църква от източен обред. София, Абагар, 1994. с. 112.