Игнатий Качановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Игнатий Качановски
Karol Kaczanowski
полски духовник
Роден
Karol Kaczanowski
1800 г.
Починал
14 май 1873 г. (73 г.)

Религияримокатолицизъм
Работилвоенен, духовник
Семейство
БащаПавел Шимон Качановски
МайкаАнна Рич

Ка̀рол (Игнатий) Качано̀вски, герб „Остоя“ (на полски: Karol (Ignacy) Kaczanowski) е полски военен, въстаник и духовник. Участва като офицер в Ноемврийското въстание (1830 – 1831). През 1863 година основава в Одрин католическо училище, което постепенно се преобразува в Одринска българска католическа гимназия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карол Качановски е роден през 1840 година в град Пинск, в семейството на Анна (с родово име Рич) и Павел Шимон Качановски.[1] Получава първоначално образование в родния си град, след което се мести във Варшава, където завършва военното артилерийско училище с офицерски чин.[2]

През 1830 година избухва полско въстание срещу руската власт. По това време Качановски е с чин поручик и ръководи батарея. Неговият отряд взима участие в главните сражения през 1831 година като част от въстаническия корпус на генерал Хенрик Дембински. За проявена храброст е награден с орден „Virtuti Militari“ и е повишен в чин капитан от артилерията. След потушаването на въстанието се изтегля зад граница и впоследствие се заселва във Франция.[3]

Във френската столица Париж започва работа в голяма фабрика и леярна за желязо и постепенно достига до директорски пост. Същевременно става член на емигрантското Полско демократично дружество. В средите на полската патриотична общност в Париж се запознава и сприятелява с Пьотър Семененко. Под негово въздействие се ориентира към религията. Участва заедно със Семененко и Хероним Кайшевич в срещите организирани в дома на Богдан Янски. Там на 17 февруари 1836 година е създадено католическото „Общество на Възкресението“ (Възкресенци).[4]

През 1839 година Качановски заминава за Рим. Там получава богословско образование и в 1843 година е ръкоположен за свещеник и влиза редиците на „Възкресенците“. Впоследствие приема духовното име Игнатий (Игнат).[5] В началото на своята духовна кариера работи няколко години в Париж и Рим. През 1854 година е изпратен на мисия в Алжир. Посещава също така Тулон и Корсика.[6]

След избухването на Кримската война (1853 – 1856) Качановски става капелан на полската дивизия, която е част от османската бригада на генерал Владислав Замойски. След края на войната се връща в Париж.[7]

През 1862 година ръководителят на „Възкресенците“ Кайшевич възлага на Качановски да ръководи мисия в българската земя. След едногодишна подготовка по български език и запознаване с православния обред пристига в Одрин. В града основава католическо училище и параклис. След като е освободен поради старост от ръководенето на мисията се премества в Рим, където прекарва последните години от живота си. Умира на 14 май 1873 година и е погребан на гробището „Св. Лаврентий“ в италианската столица.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Karol Kaczanowski h. Ostoja. sejm-wielki.pl. Посетен на 3 ноември 2019 г. (на полски)
  2. Zaleski, Bronisław. Zmarli na wychodztwie od 1873 – 1879 roku. Poznań, Rocznik Towarzystwa Historyczno-Literackiego w Paryżu. Rok 1873 – 1878, T. 2, 1879. str. 341. Посетен на 3 ноември 2019 г. (на полски)
  3. Zaleski, Bronisław. Zmarli na wychodztwie od 1873 – 1879 roku.... str. 341. Посетен на 3 ноември 2019 г. (на полски)
  4. Zaleski, Bronisław. Zmarli na wychodztwie od 1873 – 1879 roku.... str. 341. Посетен на 3 ноември 2019 г. (на полски)
  5. Общество на Възкресението на Господа Нашего Иисуса Христа. kae-bg.org. Посетен на 3 ноември 2019 г.
  6. Zaleski, Bronisław. Zmarli na wychodztwie od 1873 – 1879 roku.... str. 341. Посетен на 3 ноември 2019 г. (на полски)
  7. Zaleski, Bronisław. Zmarli na wychodztwie od 1873 – 1879 roku.... str. 341 – 342. Посетен на 3 ноември 2019 г. (на полски)
  8. Zaleski, Bronisław. Zmarli na wychodztwie od 1873 – 1879 roku.... str. 342 – 343. Посетен на 3 ноември 2019 г. (на полски)