Никос Захариадис: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност |
{{Личност |
||
| име = Никос Захариадис |
|||
| име-оригинал = Νίκος Ζαχαριάδης |
|||
| категория = политик |
| категория = политик |
||
| описание = гръцки комунистически деец |
|||
| роден-място = [[Одрин]], [[Османска империя]] |
| роден-място = [[Одрин]], [[Османска империя]] |
||
| починал-място = [[Сургут]], [[СССР]] |
| починал-място = [[Сургут]], [[СССР]] |
||
}} |
}} |
||
'''Никос Захариадис''' ( |
'''Никос Захариадис''' ({{lang|el|Νίκος Ζαχαριάδης}}, 27 април 1903 г., Одрин, Османската империя - 1 август 1973 г., Сургут, РСФСР, СССР) е лидер на гръцкото работническо движение. Генерален секретар на [[Комунистическа партия на Гърция|Комунистическата партия на Гърция]] от 1931 до 1956 година.<ref>Л. Величанская, Никос Захариадис. Жизнь и политическая деятельность (1923–1973). Документы. Litres, 2019; ISBN 5041663203.</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Никос Захариадис е роден в семейство на тютюноработници, като от млад работи на пристанището като докер, и участва в стачното движение. Завършва |
Никос Захариадис е роден в 1903 година в Одрин, в гръцко семейство на тютюноработници, като от млад работи на пристанището като докер, и участва в стачното движение. Завършва [[Московски комунистически университет за трудещите се от Изтока|Московския комунистически университет за трудещите се от Изтока „Й. В. Сталин“]]. От 1936 до 1945 година многократно е затварян в гръцки затвори и в германски концентрационни лагери. През май 1945 г. той се връща в Гърция от германския лагер в [[Дахау]]. В [[Гръцка гражданска война|Гръцката гражданска война]] от 1946 до 1949 година командва [[Демократична армия на Гърция|Демократичната армия на Гърция]]. Войната завършва с разгрома на армията на Захариадис, след което той заедно със щаба на КПГ се прехвърля в Албания, след това в Букурещ, Румъния. При [[Разрив между Сталин и Тито|разрива на Сталин и Тито]], той подкрепя твърдо Сталин, като рязко се противопоставя на политиката на Тито. |
||
Впоследствие се прехвърля в СССР. След смъртта на Сталин |
Впоследствие се прехвърля в СССР. След смъртта на Сталин, Захариадис изпада в немилост. На VII разширен пленум на Централния комитет на КПH (18-24 февруари 1957 г.) е решено той да бъде освободен от длъжността председател на Централния комитет и да бъде изключен от партията „като [[сталинизъм|сталинист]]“. След това той е интерниран в [[Боровичи]] (област Новгород), където работи като началник на горското стопанство под името ''Николай Николаевич Николаев''. Впоследствие е депортиран в [[Ханти-Мансийск]] в Тюменска област. На 16 юли 1970 г. му е признат статут на [[политически емигрант]]. По късно живее в изгнание под фалшиво име в [[Сургут]], където се обесва на 1 август 1973 г. Погребан е в [[Тюмен]], а след това, през декември 1991 г., е препогребан в Атина, Гърция. На 2 октомври 2011 г. Комунистическата партия на Гърция официално го реабилитира. През септември 2014 г. в Сургут, на сградата, в която е работил Н. Захариадис, е открита негова паметна плоча. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 08:04, 24 декември 2019
Никос Захариадис Νίκος Ζαχαριάδης | |
гръцки комунист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Атина, Гърция |
Учил в | Международна ленинска школа Комунистически университет на трудещите се от Изтока |
Политика | |
Партия | Комунистическа партия на Гърция |
Семейство | |
Подпис | |
Никос Захариадис в Общомедия |
Никос Захариадис (на гръцки: Νίκος Ζαχαριάδης, 27 април 1903 г., Одрин, Османската империя - 1 август 1973 г., Сургут, РСФСР, СССР) е лидер на гръцкото работническо движение. Генерален секретар на Комунистическата партия на Гърция от 1931 до 1956 година.[1]
Биография
Никос Захариадис е роден в 1903 година в Одрин, в гръцко семейство на тютюноработници, като от млад работи на пристанището като докер, и участва в стачното движение. Завършва Московския комунистически университет за трудещите се от Изтока „Й. В. Сталин“. От 1936 до 1945 година многократно е затварян в гръцки затвори и в германски концентрационни лагери. През май 1945 г. той се връща в Гърция от германския лагер в Дахау. В Гръцката гражданска война от 1946 до 1949 година командва Демократичната армия на Гърция. Войната завършва с разгрома на армията на Захариадис, след което той заедно със щаба на КПГ се прехвърля в Албания, след това в Букурещ, Румъния. При разрива на Сталин и Тито, той подкрепя твърдо Сталин, като рязко се противопоставя на политиката на Тито.
Впоследствие се прехвърля в СССР. След смъртта на Сталин, Захариадис изпада в немилост. На VII разширен пленум на Централния комитет на КПH (18-24 февруари 1957 г.) е решено той да бъде освободен от длъжността председател на Централния комитет и да бъде изключен от партията „като сталинист“. След това той е интерниран в Боровичи (област Новгород), където работи като началник на горското стопанство под името Николай Николаевич Николаев. Впоследствие е депортиран в Ханти-Мансийск в Тюменска област. На 16 юли 1970 г. му е признат статут на политически емигрант. По късно живее в изгнание под фалшиво име в Сургут, където се обесва на 1 август 1973 г. Погребан е в Тюмен, а след това, през декември 1991 г., е препогребан в Атина, Гърция. На 2 октомври 2011 г. Комунистическата партия на Гърция официално го реабилитира. През септември 2014 г. в Сургут, на сградата, в която е работил Н. Захариадис, е открита негова паметна плоча.
Източници
- ↑ Л. Величанская, Никос Захариадис. Жизнь и политическая деятельность (1923–1973). Документы. Litres, 2019; ISBN 5041663203.