Георги Стоименов: Разлика между версии
м интервал |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|военен |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име = Георги Стоименов |
| име = Георги Стоименов |
||
| портрет = |
| портрет = |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
Той отбива редовната си военна служба като граничар в [[гранична застава]] на българо-гръцката граница, североизточно от с. [[Камилски дол]], общ. [[Община Ивайловград]]. |
Той отбива редовната си военна служба като граничар в [[гранична застава]] на българо-гръцката граница, североизточно от с. [[Камилски дол]], общ. [[Община Ивайловград]]. |
||
На 31 март 1952 г. той загива в [[престрелката при връх Сарабурун]] с въоръжена горянска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави |
На 31 март 1952 г. той загива в [[престрелката при връх Сарабурун]] с въоръжена горянска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави – младши сержант [[Асен Илиев]] и редник [[Стоил Косовски]]. |
||
С министерска заповед Георги Стоименов е повишен посмъртно в звание [[младши лейтенант]] и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие заставата, на която е служил, е преименувана на |
С министерска заповед Георги Стоименов е повишен посмъртно в звание [[младши лейтенант]] и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие заставата, на която е служил, е преименувана на „Георги Стоименов“. |
||
В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили, сега се съхраняват в Музея на граничарите в бившия [[граничен отряд]] в [[Ивайловград]]. |
В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили, сега се съхраняват в Музея на граничарите в бившия [[граничен отряд]] в [[Ивайловград]]. |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
* „Славата на България“ – автор Борис Чопланов, С.,1988 г., ВИ |
* „Славата на България“ – автор Борис Чопланов, С.,1988 г., ВИ |
||
* „Зеления пагон“ – автор Киро Киров, С., ВИ |
* „Зеления пагон“ – автор Киро Киров, С., ВИ |
||
* „Гранични войски“ – фотоалбум, С., 1978 г., ДИ |
* „Гранични войски“ – фотоалбум, С., 1978 г., ДИ „Септември“, [http://picasaweb.google.bg/apollobg/1978#] |
||
{{СОРТКАТ:Стоименов, Георги}} |
{{СОРТКАТ:Стоименов, Георги}} |
Версия от 11:09, 14 януари 2020
Георги Стоименов | |
български граничар | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Сарабурун, край Вълче поле |
Ефрейтор Георги Атанасов Стоименов е български граничар.
Той отбива редовната си военна служба като граничар в гранична застава на българо-гръцката граница, североизточно от с. Камилски дол, общ. Община Ивайловград.
На 31 март 1952 г. той загива в престрелката при връх Сарабурун с въоръжена горянска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави – младши сержант Асен Илиев и редник Стоил Косовски.
С министерска заповед Георги Стоименов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие заставата, на която е служил, е преименувана на „Георги Стоименов“.
В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили, сега се съхраняват в Музея на граничарите в бившия граничен отряд в Ивайловград.
Източници
- форум „Граничарите на България“
- Снимки свързани с Георги Стоименов
- „Зелените пагони“ – автор Никола Гаговски
- „Славата на България“ – автор Борис Чопланов, С.,1988 г., ВИ
- „Зеления пагон“ – автор Киро Киров, С., ВИ
- „Гранични войски“ – фотоалбум, С., 1978 г., ДИ „Септември“, [1]