Георги Стоименов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|военен
{{Биография инфо
| име = Георги Стоименов
| име = Георги Стоименов
| портрет =
| портрет =
Ред 11: Ред 11:
Той отбива редовната си военна служба като граничар в [[гранична застава]] на българо-гръцката граница, североизточно от с. [[Камилски дол]], общ. [[Община Ивайловград]].
Той отбива редовната си военна служба като граничар в [[гранична застава]] на българо-гръцката граница, североизточно от с. [[Камилски дол]], общ. [[Община Ивайловград]].


На 31 март 1952 г. той загива в [[престрелката при връх Сарабурун]] с въоръжена горянска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави - младши сержант [[Асен Илиев]] и редник [[Стоил Косовски]].
На 31 март 1952 г. той загива в [[престрелката при връх Сарабурун]] с въоръжена горянска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави – младши сержант [[Асен Илиев]] и редник [[Стоил Косовски]].


С министерска заповед Георги Стоименов е повишен посмъртно в звание [[младши лейтенант]] и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие заставата, на която е служил, е преименувана на "Георги Стоименов".
С министерска заповед Георги Стоименов е повишен посмъртно в звание [[младши лейтенант]] и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие заставата, на която е служил, е преименувана на „Георги Стоименов“.


В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили, сега се съхраняват в Музея на граничарите в бившия [[граничен отряд]] в [[Ивайловград]].
В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили, сега се съхраняват в Музея на граничарите в бившия [[граничен отряд]] в [[Ивайловград]].
Ред 24: Ред 24:
* „Славата на България“ – автор Борис Чопланов, С.,1988 г., ВИ
* „Славата на България“ – автор Борис Чопланов, С.,1988 г., ВИ
* „Зеления пагон“ – автор Киро Киров, С., ВИ
* „Зеления пагон“ – автор Киро Киров, С., ВИ
* „Гранични войски“ – фотоалбум, С., 1978 г., ДИ "Септември", [http://picasaweb.google.bg/apollobg/1978#]
* „Гранични войски“ – фотоалбум, С., 1978 г., ДИ „Септември“, [http://picasaweb.google.bg/apollobg/1978#]


{{СОРТКАТ:Стоименов, Георги}}
{{СОРТКАТ:Стоименов, Георги}}

Версия от 11:09, 14 януари 2020

Георги Стоименов
български граничар
Роден
Починал
31 март 1952 г. (20 г.)

Ефрейтор Георги Атанасов Стоименов е български граничар.

Той отбива редовната си военна служба като граничар в гранична застава на българо-гръцката граница, североизточно от с. Камилски дол, общ. Община Ивайловград.

На 31 март 1952 г. той загива в престрелката при връх Сарабурун с въоръжена горянска група. В сражението загиват още двама граничари от съседни застави – младши сержант Асен Илиев и редник Стоил Косовски.

С министерска заповед Георги Стоименов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Гранични войски“. Впоследствие заставата, на която е служил, е преименувана на „Георги Стоименов“.

В центъра на с. Вълче поле има паметник на тримата загинали граничари. Част от личните им вещи, снимки, личното оръжие и бюстовете им от граничния отряд в гр. Любимец и от заставите, на които са служили, сега се съхраняват в Музея на граничарите в бившия граничен отряд в Ивайловград.

Източници