Нитроглицерин

Структурна формула на нитроглицерин

Триизмерно изображение на молекулата на нитроглицерина

Нитроглицеринът (известен още като тринитроглицерин, нитро и глицерилтринитрат) е естер на азотната киселина с глицерин.

Получава се при нитриране на глицерол. Представлява безцветна маслообразна течност, около 1,5 пъти по-тежка от водата. При разлагане придобива жълт цвят.

Използване

Като експлозив

Нитроглицеринът е изключително силен експлозив. Тъй като избухва много лесно, е неудобен за употреба в чист вид. Обикновено се използва под формата на динамит – диатомитова пръст, обикновено оформена като пръчки, напоена с нитроглицерин. Нитроглицеринът се среща най-често в течна форма. Той има висока чувствителност към удар и огън, вреден е за природата и е доста токсичен.

В медицината

Срещу сърдечни болки

Нитроглицеринът разширява кръвоносните съдове на сърцето (всъщност в цялата горна половина на тялото). Използва се за облекчаване на болки, предизвикани от недостиг на кислород в сърцето (ангина пекторис, гръдна жаба). В миналото са се капвали 1 – 2 капки 1% разтвор на нитроглицерин върху бучка захар, която се е поставяла под езика (за да може да се резорбира още в устата, и така да се избегне преминаването през черния дроб, което би разградило нитроглицерина). Днес се използват таблетки за смучене, съдържащи обикновено 0,5 мг нитроглицерин.

Понеделнично главоболие

В миналото при работници в заводи, където се използва нитроглицерин, и вентилацията не е достатъчна, е забелязано т.нар. понеделнично главоболие – болки в главата в понеделник след работа. Причината е разширението на съдовете на главата заради вдишаните нитроглицеринови пари. През следващите дни организмът привиква към тях, и главоболието престава. В събота и неделя обаче отвиква, и в понеделник ефектът се наблюдава отново.

За избягването му е било препоръчвано на работниците да дишат по мъничко нитроглицеринови пари в събота и неделя, или да смучат веднъж дневно бучка захар със слаб нитроглицеринов разтвор.

Получаване

Обикновено нитроглицеринът се получава чрез третиране на глицерин с концентрирана азотна киселина, също така трябва да се добави и сярна киселина за обезводняване за да се получи по-концентриран нитроглицерин:

${\ce {C3H5(OH)3 + 3HNO3 <=> C3H5(ONO2)3 + 3H2O}}$

Нитроглицеринът в изкуството

• „Възнаграждение за страха“