Космат дъб: Разлика между версии

	Космат дъб
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Букоцветни (Fagales)
семейство:	Букови (Fagaceae)
род:	Дъб (Quercus)
вид:	Космат дъб (Q. pubescens)
	Научно наименование
	Quercus pubescens Willd.
	Разпространение
	Космат дъб в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:43, 18 февруари 2020

Белият дъб (Quercus pubescens), познат още като космат дъб, е широколистно листопадно дърво от семейство Букови, род Дъб. Високо е до 20 m. Младите клонки и пъпките са гъсто овласени, листата са със силно променливи форма и размери, до 10 cm дълги. Жълъдите са приседнали.

Разпространение

Косматият дъб има естествено разпространение в Европа – Западна, Централна, Южна и Югоизточна, към Средиземноморието, включително големите острови (без Майорка и Кипър), до Мала Азия, Крим и Южна Русия – Кавказ (локално), достигайки Каспийско море на изток. Quercus pubescens subsp. crispata и Q. p. subsp. subpyrenaica са общоприети подвидове, установени в югоизточната (вкл. България) и съответно югозападната част на ареала на Quercus pubescens. В нашата страна косматият дъб се среща във всички флористични области, заемайки предимно южни склонове в долния планински пояс до 1500 м н.в.^[2]; към вида в широк смисъл принадлежат още два таксона (като синоними) с общо средиземноморско разпространение, присъстващи в българската флора – Quercus brachyphylla Kotschy и Quercus virgiliana (Ten.) Ten., за които нашата наука използва имената късолистен и съответно виргилиев дъб.

Галерия

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Космат дъб.

Стъбло
Кора
Есенна окраска
Листа
Мъжки съцветия

Източници

↑ Quercus pubescens (Willd.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1

Литература

Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)

[1] Quercus pubescens (Willd.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[CBVF-2] Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1

[1]

[2]

@@ Ред 185: / Ред 185: @@
 == Разпространение ==
-Косматият дъб има естествено разпространение в Европа – Западна, Централна, Южна и Югоизточна, към Средиземноморието, включително големите острови (без Майорка и Кипър), до Мала Азия, Крим и Южна Русия – Кавказ (локално), достигайки Каспийско море на изток. ''Quercus pubescens'' subsp. ''crispata'' (Steven) Greuter & Burdet и ''Q. p.'' subsp. ''subpyrenaica'' (Villar) Rivas Mart. & C.Saenz са общоприети подвидове, установени в югоизточната (вкл. България) и съответно югозападната част на ареала на ''Quercus pubescens''. В нашата страна косматият дъб се среща във всички флористични области, заемайки предимно южни склонове в долния планински пояс до 1500 м н.в.<ref name="CBVF">Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1</ref>; към вида в широк смисъл принадлежат още два таксона (като синоними) с общо средиземноморско разпространение, присъстващи в българската флора – ''Quercus brachyphylla'' Kotschy и ''Quercus virgiliana'' (Ten.) Ten., за които нашата наука използва имената ''късолистен'' и съответно ''виргилиев'' дъб.
+Косматият дъб има естествено разпространение в Европа – Западна, Централна, Южна и Югоизточна, към Средиземноморието, включително големите острови (без Майорка и Кипър), до Мала Азия, Крим и Южна Русия – Кавказ (локално), достигайки Каспийско море на изток. ''Quercus pubescens'' subsp. ''crispata'' и ''Q. p.'' subsp. ''subpyrenaica'' са общоприети подвидове, установени в югоизточната (вкл. България) и съответно югозападната част на ареала на ''Quercus pubescens''. В нашата страна косматият дъб се среща във всички флористични области, заемайки предимно южни склонове в долния планински пояс до 1500 м н.в.<ref name="CBVF">Асьов, Б., Петрова, А., Димитров, Д. & Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1</ref>; към вида в широк смисъл принадлежат още два таксона (като синоними) с общо средиземноморско разпространение, присъстващи в българската флора – ''Quercus brachyphylla'' Kotschy и ''Quercus virgiliana'' (Ten.) Ten., за които нашата наука използва имената ''късолистен'' и съответно ''виргилиев'' дъб.
 == Галерия ==