Разлика между версии на „Артюр Рембо“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Bot: Automated text replacement (- До тогава + Дотогава )
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
м (Bot: Automated text replacement (- До тогава + Дотогава ))
От страх, че децата ѝ прекарвали твърде много време под влиянието на бедните деца от квартала, Мме Рембо преместила семейството си в Корс де Орлеанс през 1862 г. Условията в този район били доста по – добри и макар че момчетата били обучавани вкъщи от майка си, те били изпратени в Пансион Росатр. Но за петте години, прекарани в училището, тяхната страховита майка отново наложила волята си, подтиквайки ги към педантичен успех. Тя наказвала синовете си като ги карала да учат стотици стихове на латински език наизуст, и ако ги рецитирали погрешно ги лишавала от храна. Когато Артюр бил на 9, той написал есе, протестирайки срещу наложеният в училището латински език. Той не одобрявал работата в училище, а майка му продължила непрестанния си контрол; на децата не било разрешено да се отдалечават от майка си и докато не станали на 16 години тя продължавала да ги води и взема от училище.
 
Като момче Артюр бил дребничък с кестенява коса и тъмносини очи. Когато станал на 11 – той и неговият брат били изпратени да учат в колежа в Шервил. До тогаваДотогава книгите, които четял се ограничавали само до Библията, но също обичал приказки и приключенски истории, като например романите на Джеймс Купър и Густав Еймърд. Той имал огромен успех в училище и бил най-добрият в класа си, освен по математика и науките. Много от неговите учители забелязали способността на младия ученик да попива голямо количество материал. През 1869 година той спечелил 8 първи награди в училище, включително награда за религиозно образование, а през 1870 година – 7 първи награди.
 
Когато станал трети курс, Мме Рембо, очакваща голям училищен успех на втория си син, наела домашен учител – отец Аристе Леритиер, за частни уроци. Леритиер впечатлил младия си ученик и успял да го накара да заобича Гръцкия и Латинския език както Френската класическа литература. Той също бил и първият човек, окуражаващ момчето да пише оригинални стихотворения както на френски, така и на латински. Първата печатна поема на Рембо била „Les Etrennes des orphelines“ („Новогодишният подарък на сирачетата“), която била публикувана в Revue pour tous's на 2 януари 1870 година. Две години след публикуването на поемата му, нов учител на име Джорджес Изамбард, пристигнал в колежа Шервил. Изамбард станал ментор по литература на Рембо, но скоро Рембо започнал да гледа на него като на по – голям брат. Когато станал на 15, Рембо демонстрирал творческа зрялост – първата поема, която той показал на Изамбард: „Ophélie“, щяла по-късно да бъде включена в антологиите като една от най-добрите поеми на Рембо. Когато избухнала Френско – Пруската война, се наложило Изамбард да напусне Шервил и Рембо паднал духом. Той избягал в Париж без пари за билет и впоследствие бил арестуван за седмица. След като се завърнал вкъщи, той отново избягал, но този път, за да избегне гнева на майка си.

Навигация