Глаукофитови водорасли: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Taxobox |
{{Taxobox}} |
||
| image = Glaucocystis sp.jpg |
|||
| image_caption = ''Glaucocystis'' sp. |
|||
| domain = Eukaryota |
|||
| domain-bg = [[Еукариоти]] |
|||
| unranked_phylum = [[Archaeplastida]] |
|||
| phylum = '''Glaucophyta''' |
|||
| ⚫ | '''Глаукофитови водорасли''' (Glaucophyta), известни също като '''Glaucocystophytes''' или '''Glaucophytes''', са малка група от сладководни микроскопични [[водорасли]].<ref name="keeling">{{cite journal | journal =American Journal of Botany | year = 2004 | volume = 91 | pages = 1481 – 1493 | title = Diversity and evolutionary history of plastids and their hosts | author = Patrick J. Keeling | url = http://www.amjbot.org/cgi/content/full/91/10/1481 | doi = 10.3732/ajb.91.10.1481 | issue=10 | pmid=21652304}}</ref> Заедно с [[червени водорасли|червените водорасли]] (''Rhodophyta'') и [[зелени водорасли|зелените водорасли]], плюс сухоземни [[растения]] ([[Viridiplantae|''Viridiplantae'']] или ''Chloroplastida''), те формират [[Archaeplastida]]. Въпреки това, отношенията между червени водорасли, зелени водорасли и Glaucophyta са неясни,<ref name="palmer">{{cite journal | url = http://www.amjbot.org/cgi/content/full/91/10/1437 | title = The plant tree of life: an overview and some points of view | author = Jeffrey D. Palmer, Douglas E. Soltis & Mark Wayne Chase | journal =American Journal of Botany | year = 2004 | volume = 91 | pages = 1437 – 1445 | doi = 10.3732/ajb.91.10.1437 | issue=10 | pmid=21652302}}</ref> в голяма степен, поради ограниченото проучване на Glaucophyta. |
||
<!-- | classis = '''Glaucophyceae''' |
|||
| classis_authority = Bohlin, 1901 |
|||
| ordo = '''Glaucocystales''' |
|||
| ordo_authority = Bessey, 1907 |
|||
| familia = '''Glaucocystaceae''' |
|||
| familia_authority = [[George Stephen West|G. S. West]], 1904 --> |
|||
| subdivision_ranks = Вероятни родове |
|||
| subdivision = |
|||
* ''Glaucocystis'' |
|||
* ''Cyanophora'' |
|||
* ''Gloeochaete'' |
|||
}} |
|||
| ⚫ | ''' |
||
Glaucophyta са интересни за биолозите, изучаващи развитието на [[хлоропласт]]ите, тъй като някои проучвания показват, че вероятно са подобни на първоначалния вид водорасло, което води до зелени растения и червени водорасли.<ref name="keeling" /><ref>{{cite journal | doi = 10.1371/journal.pone.0002621 | year = 2008 | author=Eunsoo Kim & Linda E. Graham | title = EEF2 Analysis Challenges the Monophyly of Archaeplastida and Chromalveolata | volume = 3 | issue = 7 | pages = e2621 | pmid = 18612431 | pmc = 2440802 | journal = PLoS ONE | url = http://www.plosone.org/article/info:doi/10.1371/journal.pone.0002621 | format = Free full text | editor1-last = Redfield | editor1-first = Rosemary Jeanne }}</ref> |
Glaucophyta са интересни за биолозите, изучаващи развитието на [[хлоропласт]]ите, тъй като някои проучвания показват, че вероятно са подобни на първоначалния вид водорасло, което води до зелени растения и червени водорасли.<ref name="keeling" /><ref>{{cite journal | doi = 10.1371/journal.pone.0002621 | year = 2008 | author=Eunsoo Kim & Linda E. Graham | title = EEF2 Analysis Challenges the Monophyly of Archaeplastida and Chromalveolata | volume = 3 | issue = 7 | pages = e2621 | pmid = 18612431 | pmc = 2440802 | journal = PLoS ONE | url = http://www.plosone.org/article/info:doi/10.1371/journal.pone.0002621 | format = Free full text | editor1-last = Redfield | editor1-first = Rosemary Jeanne }}</ref> |
||
Версия от 19:14, 9 март 2020
| Глаукофитови водорасли | ||||||
 | ||||||
| Класификация | ||||||
| ||||||
| Научно наименование | ||||||
Skuja, 1954 | ||||||
| Глаукофитови водорасли в Общомедия | ||||||
| [ редактиране ] |
Глаукофитови водорасли (Glaucophyta), известни също като Glaucocystophytes или Glaucophytes, са малка група от сладководни микроскопични водорасли.[1] Заедно с червените водорасли (Rhodophyta) и зелените водорасли, плюс сухоземни растения (Viridiplantae или Chloroplastida), те формират Archaeplastida. Въпреки това, отношенията между червени водорасли, зелени водорасли и Glaucophyta са неясни,[2] в голяма степен, поради ограниченото проучване на Glaucophyta.
Glaucophyta са интересни за биолозите, изучаващи развитието на хлоропластите, тъй като някои проучвания показват, че вероятно са подобни на първоначалния вид водорасло, което води до зелени растения и червени водорасли.[1][3]
Хлоропластите на Glaucophyta са известни като цианели. За разлика от пластидите в другите организми, те имат пептидогликанов слой, който се смята за рудиментарен признак от ендосимбионтния произход на пластидите от цианобактерии.[1] Glaucophyta съдържа фотосинтезния пигмент хлорофил а.[1] Заедно с червени водорасли[1] и цианобактерии, събира светлина чрез фикобилизоми, структури, състоящи се предимно от фикобилипротеини. Зелените водорасли и сухоземните растения са загубили този пигмент.
Glaucophyta имат митохондрии с гладки кристи и извършват отворена митоза без центриоли. Подвижните форми имат две неравни камшичета, които могат да имат „косъмчета“ и са закотвени от многопластова система на микротубули, характеристики присъщи за някои зелени водорасли.
Класификация
Известни са само 13 вида Glaucophyta, никой от които не е особено често срещан в природата.[1] Трите включени родове са:
- Glaucocystis – неподвижни, въпреки че запазват много късо рудиментарно камшиче и имат целулозна стена.
- Cyanophora – подвижни и нямат клетъчна стена.
- Gloeochaete – имат подвижни и неподвижни етапи и имат клетъчна стена, която изглежда не е изградена от целулоза.
Източници
- ↑ а б в г д е Patrick J. Keeling. Diversity and evolutionary history of plastids and their hosts // American Journal of Botany 91 (10). 2004. DOI:10.3732/ajb.91.10.1481. с. 1481 – 1493.
- ↑ Jeffrey D. Palmer, Douglas E. Soltis & Mark Wayne Chase. The plant tree of life: an overview and some points of view // American Journal of Botany 91 (10). 2004. DOI:10.3732/ajb.91.10.1437. с. 1437 – 1445.
- ↑ Eunsoo Kim & Linda E. Graham. EEF2 Analysis Challenges the Monophyly of Archaeplastida and Chromalveolata (Free full text) // PLoS ONE 3 (7). 2008. DOI:10.1371/journal.pone.0002621. с. e2621.