Списък на инциденти в Черно море с участието на Русия и Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Списък на инциденти в Черно море с участието на Русия и Украйна след анексията на Крим от Русия, която е част от въоръжената агресия на Русия срещу Украйна.

2015[редактиране | редактиране на кода]

На 3 юни 2015 г. украинският фрегат „Хетман Сагайдачен“ откри патрулния кораб на руския Черноморски флот „Ладни“, който се опитваше да проведе разузнаване близо до териториалните води на Украйна. Освен това военният кораб е бил по пътя на граждански кораби, изпращащи сигнали за цивилна навигация. Изстреляни са силите на украинския флот, както и вертолета Ми-14. Патрулният кораб „Ладни“ беше принуден да изостави плановете си и да отплава обратно.[1]

2017[редактиране | редактиране на кода]

На 27 януари 2017 г. украинският водолазен кораб „Почаев“ попадна под обстрел от стрелбище на снайпер от сондажната площадка „Таврида“, управлявана от „Чорноморнафтогаз“ (превзета от руските войски през 2014 г.).[2]

На 1 февруари 2017 г. транспортен самолет на украинския флот Ан-26 попадна под обстрел от стрелково оръжие на руските военни на сондаж, докато летеше над газовото находище Одеса в Черно море. Според украинските военни самолетът е бил на тренировъчен полет и е попаднал под малък обстрел.[3]

2018[редактиране | редактиране на кода]

На 21 септември 2018 г. руски изтребител Су-27 от временно окупираната територия на Крим създаде предпоставките за въздушна спешна ситуация, като се приближи до опасно разстояние от военнотранспортния самолет Ан-26 на украинския флот, който изпълняваше планирана задача над Черно море.[4]

На 25 септември 2018 г. по време на украинските стратегически командни и щабни учения „Волята на казаците – 2018“ руски изтребител Су-27 прелетя опасно над украинските военни кораби.[5]

На 25 ноември 2018 г. три кораба на украинския флот, които се опитваха да се преместят от пристанището на Черно море в Одеса до пристанището на Азовско море в Бердянск, бяха повредени и иззети от руската служба за сигурност на ФСБ по време на инцидент в Керченския проток.

Повреденкатер проект 58155 „Бердянск“

2019[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2019 г. Русия блокира голяма площ, без първо да изпрати подобни заявки, като по този начин прекъсна доставките и почти блокира международния трафик към Грузия, България, Румъния и Украйна. На 24 юли Русия обхвана 120 000 квадратни километра – почти 25 процента от цялата повърхност на Черно море.[6]

На 10 юли 2019 г., въпреки крайбрежното известие за затварянето на територията за международните учения „Sea Breeze 2019“, анти-подводница кораб „Сметливи“ на руския Черноморски флот, влезе около 08:00 часа на 10 юли 2019 г. в зоната, затворена за корабоплаване и където практически морски артилерийски огън е проведен от военноморска група на международната коалиция, което провокира опасна ситуация.[7]

През август 2019 г. малък разузнавателен кораб на украинския флот „Переяслав“, докато заминава за Грузия, за да участва в ученията „Agile Spirit 2019“ и, намирайки се в неутрални води, екипажът получи предупреждение от кораб на руския флот. Руснаците предупредиха, че украинците трябва да променят курса, тъй като територията уж е блокирана. Международните координатори не потвърдиха този факт, затова капитанът на „Переяслав“ реши да премине в началния курс. Малко след това близо до украинския кораб беше забелязан голям руски корвет Касимов, проект 1124М. Агресивното поведение на руската корвета спря едва когато турски разузнавателен самолет се приближи до Переяслав.[8] Тази провокация беше премахната от украински екип от военни журналисти като част от украинска делегация.[9]

На 14 ноември 2019 г., по време на Третата международна конференция за морска сигурност в Одеса, командирът украинския флот адмирал Игор Воронченко заяви, че е наблюдаван руски Ту-22М3, който симулира започването на ракетен удар по града. Воронченко добави, че руските бомбардировачи са направили няколко подобни опита по време на учения на 10 юли, извършвайки виртуален въздушен удар на 60 километра от Одеса.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]