Споразумение Белев-Данекер
Споразумението Белев-Данекер е между българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев и германския пълномощник СС хауптщурмфюрер Теодор Данекер. Подписано е на 22 февруари 1943 г. в София.
Споразумение Белев-Данекер[редактиране | редактиране на кода]
Споразумението е за депортиране на около 20 хил. евреи. Установени са изходните гари, от които се извършва депортацията. Съгласно тях депортираните са от „новоприсъединените земи“ в Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Пиротско и „старите предели“ на Царство България: Кюстендил, Дупница, Пловдив, Пазарджик. Споразумението е продължение на политиката, прокламирана със Закона за защита на нацията в Царство България и политиката на Холокост и окончателно решение на еврейския въпрос прокламирана в нацистка Германия.
Споразумението е отменено от първото правителство на Отечествения фронт.
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
| „ |
СПОРАЗУМЕНИЕ по изселването на най-първо 20 000 евреи в германските източни области, постигнато между Българския комисар по еврейските въпроси г-н Александър Белев, от една страна, и Германския пълномощник капитан от защитните отряди /СС-Хауптщурмфюрер/ Теодор Данекер, от друга страна. 1. След потвърждаване от Министерския съвет ще се готвят 20 000 евреи – без разлика на възрастта и пола – за изселване. Германския Райх е готов, да приеме тези евреи в източните си области. 2. Изходните гари, числата и броя на влаковете се установяват както следва: а. в Скопие – 5000 с 5 влака б. в Битоля – 3000 с 3 влака в. в Пирот – 2000 с 2 влака г. в Г. Джумая – 3000 с 3 влака д. в Дупница – 3000 с 3 влака е. в Радомир – 4000 с 4 влака Тъй като цялостното настаняване на последните 12 000 евреи в лагери и възможно само до 15.IV.1943 г., то Германския пълномощник ще издействува, тия 12 влакове – колкото това ще бъде възможно по технически причини – да бъдат готови за заминаване във времето от края на м. март до 15 април 1943 година. Съсредоточените в гр. Скопие и Битоля евреи ще се изселват тогава след 15 април 1943 г. 3. Българският Комисар по еврейските въпроси като орган на Министерството на вътрешните работи и народното здраве поема спрямо Германският Райх гаранции, че ще бъдат изпълнени следните основни условя: а. Позволено е нареждането изключително на евреи в транспортите. б. Живущи в смесени бракове евреи не се допущат. в. В случай че изселващите евреи не са още лишени от поданство, то това трябва да стане при напускането им българска територия. г. Евреи със заразни болести не се допускат. д. Евреит не могат да носят със себе си нито оръжия,отрови,нито девизи,благородни метали и пр. 4. За всеки транспорт ще се приготви един списък на лицата влизащи в транспорта, който списък трябва да задържа името, презимената, дата и месторождение, последното местожителство и занаят на евреите, в три екземпляра. Два екземпляра се предават на германския придружаващ транспорта, а един на Германския пълномощник в София. Българското правителство дава на разположение нуждните хранителни припаси за по 15 дена, считано от деня на тръгването на влака, както и нужното число водни бъчви. 5. Въпроса на охраната на транспорта ще се реши още. Еяентуално една германска охранителна команда ще приеме транспортите вече на изходната гара. 6. а. Размера на едно платимо от страна на България обезщетение, което ще се изчисли според изселващите се глави, ще се реши със специално споразумение. Своевременното прокарване на транспортите с това не ще се засяга. б. Разноските по транспорта от изходната гара до местоназначението са в тяжест на България. 7. Българските Държавни железници и Германските Държавни железници ще сепспоразумеят пряко по разписанието на влаковете както даването на разположение транспортни средства. 8. В никой случай Българското правителство няма да иска връщането на изселените евреи. 9. Настоящото споразумение ще се изготви в два екземпляра на български и немски език,като всеки от тия екземпляри важи като оригинал. ст. София, 22 февруари 1943 г. следват подписи на Александър Белев на Теодор Данекер Вярно: Началник отделение И. Катаривас ЦДИА-София, документ с. 1-3 ЦПА-София, ф. 250, оп. 1, а.е. 47 ДАА-София, ф. 250Б, оп. 1, а.е. 47, л. 7-8 |
“ |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- holocaustteaching.eu Архив на оригинала от 2018-12-03 в Wayback Machine.