Спортист на Балканите
Спортѝст на Балкàните е годишна награда за най-добър спортист от страните на Балканския полуостров. Наградата се присъжда от Българската телеграфна агенция (БТА) и е учредена през 1973 година. [1]
Наградата се присъжда на най-добре представилия се индивидуален спортист за годината, който има гражданство на една от дванадесетте нации в региона на Балканите: България, Турция, Гърция, Албания, Румъния, Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Северна Македония. Преди 1992 г. последните седем са включени в бившата държава Югославия. Носителите на наградите се избират с гласовете на жури от спортни журналисти и редактори от следните десет новинарски медии на балканските нации: Българската телеграфна агенция (БТА), която също обявява победителите всяка година, Румънската национална агенция по печата AGERPRES, сръбската новинарска агенция Танјуг Тачно, Хърватската информационна агенция (HINA), Федералната информационна агенция на Босна и Херцеговина (FENA), Черногорската информационна агенция (MINA), Албанската телеграфна агенция (АТА), гръцката Атинско-македонска новинарска агенция (ANA-MPA), турската Анадолска агенция (AA) и Медийната информационна агенция на Северна Македония( MIA).
Всички спортисти, които имат гражданство на държава, която е част от региона на Балканите, както мъже, така и жени, и които се състезават във всички възрастови категории и всички нива на състезание, имат право на наградата. За отличието могат да участват балкански състезатели от всички спортни състезания, както индивидуални, така и отборни. Балканските спортисти отговарят на условията за наградата независимо от това в коя страна по света се състезават, тъй като не е необходимо да се състезават в балканска нация, за да имат право да спечелят наградата.
Първата награда Спортист на Балканите на годината е присъдена през 1973 г. Тя е спечелена от Светла Златева, българска спринтьорка и бегачка на средни разстояния. Най-много е печелил наградата сръбският тенисист Новак Джокович – 8 пъти (2011–2015, 2019, 2021, 2023). Втора е българската лекоатлетка Стефка Костадинова, световна рекордьорка на висок скок, с 5 титли (1985, 1987, 1995–1997). [2]
Носители
[редактиране | редактиране на кода]

- 1973
България – Светла Златева – лека атлетика - 1974
Югославия – Мате Парлов – бокс - 1975
Румъния – Надя Команечи – спортна гимнастика - 1976
Румъния – Надя Команечи – спортна гимнастика - 1977
България – Тотка Петрова – лека атлетика - 1978
Югославия – Милуш Срейович – лека атлетика - 1979
България – Янко Русев – вдигане на тежести - 1980
Румъния – Надя Команечи – спортна гимнастика - 1981
България – Антоанета Тодорова – лека атлетика - 1982
България – Благой Благоев – вдигане на тежести - 1983
България – Диляна Георгиева – художествена гимнастика - 1984
България – Людмила Андонова – лека атлетика - 1985
България – Стефка Костадинова – лека атлетика - 1986
България – Йорданка Донкова – лека атлетика - 1987
България – Стефка Костадинова – лека атлетика - 1988
Румъния – Даниела Силивас – спортна гимнастика - 1989
Румъния – Паула Иван – лека атлетика - 1990
Югославия – Моника Селеш – тенис - 1991
Югославия – Моника Селеш – тенис - 1992
Гърция – Параскеви "Вула" Патулиду – лека атлетика - 1993
България – Иван Иванов – вдигане на тежести - 1994
България – Христо Стоичков – футбол - 1995
България – Стефка Костадинова – лека атлетика - 1996
България – Стефка Костадинова – лека атлетика - 1997
България – Стефка Костадинова – лека атлетика - 1998
България – Екатерина Дафовска – биатлон - 1999
Румъния – Габриела Сабо – лека атлетика - 2000
Гърция – Константинос Кентерис – лека атлетика - 2001
Гърция – Константинос Кентерис – лека атлетика - 2002
България – Георги Марков – вдигане на тежести - 2003
България – Йордан Йовчев – спортна гимнастика - 2004
България – Мария Гроздева – спортна стрелба - 2005
Румъния – Мариан Драгулеску – спортна гимнастика - 2006
България – Ваня Стамболова – лека атлетика - 2007
България – Румяна Нейкова – гребане - 2008
Румъния – Константина Томеску – лека атлетика - 2009
Гърция – Василис Спанулис – баскетбол - 2010
България – Станка Златева – борба - 2011
Сърбия – Новак Джокович – тенис - 2012
Сърбия – Новак Джокович – тенис - 2013
Сърбия – Новак Джокович [2][3] – тенис - 2014
Сърбия – Новак Джокович [4] – тенис - 2015
Сърбия – Новак Джокович – тенис - 2016
Хърватия – Сандра Перкович – лека атлетика - 2017
България – Григор Димитров – тенис - 2018
Хърватия – Лука Модрич – футбол - 2019
Сърбия – Новак Джокович [5] – тенис - 2020 не се присъжда заради пандемията от КОВИД-19
- 2021
Сърбия – Новак Джокович [6] – тенис - 2022
Румъния – Давид Попович [7][8] – плуване - 2023
Сърбия – Новак Джокович[9] – тенис - 2024
България – Боряна Калейн[9] – художествена гимнастика
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Всички победители в анкетата на БТА "Спортист на Балканите".
- ↑ а б За трета поредна година Джокович стана №1 на Балканите, Иво Ангелов е трети (ГАЛЕРИЯ).
- ↑ ИВО АНГЕЛОВ Е СПОРТИСТ №3 НА БАЛКАНИТЕ Новак Джокович е най-добрият на Балканите за трета поредна година. // Архивиран от оригинала на 2023-02-27. Посетен на 2023-02-27.
- ↑ Новак Джокович е "Спортист на Балканите" за 2014-а година.
- ↑ Новак Джокович е №1 на Балканите, две българки в топ 10.
- ↑ ЗАСЛУЖЕНО: ДЖОКОВИЧ БЕШЕ ИЗБРАН ЗА СПОРТИСТ НА БАЛКАНИТЕ; ДВЕ БЪЛГАРКИ В ТОП 10. // Архивиран от оригинала на 2023-02-27. Посетен на 2023-02-27.
- ↑ Румънският плувец Давид Попович Спортист на Балканите за 2022 г.
- ↑ Всички победители в анкетата на БТА "Спортист на Балканите".
- ↑ а б https://www.bta.bg/upload/4451732/LIK%20-%20Sportist%20na%20Balkanite-01-2024.pdf
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Българска телеграфна агенция (БТА) (Български)
- Официален сайт на Българска телеграфна агенция (БТА) (Английски)