Средиземноморска липова дървеница
| Средиземноморска липова дървеница | ||||||||||||||||
 Oxycarenus lavaterae | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Fabricius, 1787 | ||||||||||||||||
| Средиземноморска липова дървеница в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
_-_(nymph),_Arnhem,_the_Netherlands.jpg)
Средиземноморската липова дървеница[1] (Oxycarenus lavaterae) е вид растителноядна дървеница от сем. Oxycarenidae. Храни се със зелените части на растения предимно от сем. Слезови (Malvaceae). Презимува, като оформя големи струпвания по южната страна на стволовете на липа и някои други дървета. Произхожда от западното Средиземноморие, но в края на XX век започва да се разпространява на север и изток, достигайки България през 1998 г.
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
Имаго[редактиране | редактиране на кода]
Oxycarenus lavaterae е сравнително малка дървеница с размери 4,3 – 5,5 mm, като средната дължина на мъжките е по-малка от тази на женските.[2] Тялото е черно, освен коремчето, което е червено с тъмни ръбове (конексивум). Полуелитрите са червено-кафяви с прозрачна мембрана – клавусът е кафеникав с три редици пунктировка; кориумът е червен до оранжев в предната част, назад потъмняващ до кафеникав цвят; емболиумът варира от червен с тъмен връх до почти изцяло тъмен.
Бедрата са слабо задебелени, като предният чифт има няколко шипчета от предната страна.
Нимфа[редактиране | редактиране на кода]
Нимфата от последна възраст е черно-кафява с червено коремче. По-младите нимфи са изцяло червено-кафяви.
-
Нимфа в средна възраст -
Нимфа в последна възраст -
Новоимагинирала дървеница с все още непигментирано тяло -
Зряло имаго
Разширяване на ареала[редактиране | редактиране на кода]
Първоначалният ареал на Oxycarenus lavaterae е западното Средиземноморие – Мароко, Алжир, Тунис, Канарски острови, Испания, Португалия, южна Франция, Италия; както и по-централни държави като южна Швейцария, Словения, Хърватия. Погрешното съобщаване на тропическа Африка и Арабския полуостров в литературата, вероятно се дължи на неправилното разпознаване на сходни видове.[3]
В края на XX век започва да се разпространява на север и изток в Европа.[3] Първоначално е забелязана в Черна гора (1985), след това в Унгария (1994), Словакия (1995), Сърбия (1996), България (1998), северна Франция край Париж (1999), Австрия (2001), северна Швейцария (2002), южна Германия (2004), Чехия (2004), Румъния (2009)[3], Краснодарски край в Русия.[4] Съобщава се и за намирането ѝ в жилище във Финландия, но едва ли се е установил толкова на север.[3] Любителски наблюдения я засвидетелстват и в Украйна.[5]
Разширяването на ареала ѝ се дължи на промяната на климата с по-меки зими и е подпомогнато от трафика на хора и растения гостоприемници и широкото използване на липи в градоустройството.[6][4]
Жизнен цикъл и начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Липовата дървеница създава от 1 до 4 поколения годишно, като при по-топъл климат създава повече поколения.[4] Храни се със зелените части на растения предимно от сем. Слезови – лаватера, леска, липа и др., а в лабораторни условия е установено, че се храни и със семена на Дребнолистна липа, но не може да пробие по-твърдите обвивки на семената на липи като Tilia platyphyllos и T. tuan.[7] В интродуцирания ареал обаче се храни основно с липи, особено Дребнолистна липа в градски и крайградски условия.[6] Подобно е поведението на Великденчето, което също се храни с тревисти и храсталачни Слезови растения в южна Европа, но преминава на липи в централна Европа.[2] През есента образува големи струпвания по кората на липите, където презимува предимно като имаго. Понася температура до около -10℃, като при -15℃ измира почти цялата популация.[2] Успешно презимувалите насекоми се разпръсват през пролетта; в България това става през май.[2]
Икономическо значение[редактиране | редактиране на кода]
Дървеницата може да може да причини увяхване и обезлистяване на вече отслабени липи[4] и в някои страни се счита за вредител. В България не се счита за вредител.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Национална служба за растителна защита: Oxycarenus lavatere // Посетен на 18 май 2023.
- ↑ а б в г Nedvěd, Oldřich и др. Life History of the Invasive Bug Oxycarenus lavaterae (Heteroptera: Oxycarenidae) in Bulgaria // Acta Zoologica Bulgarica 66 (2). 2014. с. 203 – 208.
- ↑ а б в г Kment, Petr. Oxycarenus lavaterae, an expansive species new to Romania (Hemiptera: Heteroptera: Oxycarenidae) // Acta Musei Moraviae, Scientiae biologicae 94. 2009. с. 23 – 25.
- ↑ а б в г Neimorovets, V. и др. Report on Findings of Oxycarenus lavaterae (Fabricius, 1787) (Heteroptera, Lygaeidae) in Russia // Entomological Review 100 (4). 2020. DOI:10.1134/S0013873820040090. с. 521 – 528.
- ↑ inaturalist.org: Oxycarenus lavaterae // Посетен на 18 май 2023.
- ↑ а б Rabitsch, Wolfgang. Alien True Bugs of Europe (Insecta: Hemiptera: Heteroptera) // Zootaxa 1827. 2008. DOI:10.11646/zootaxa.1827.1.1. с. 13.
- ↑ Kalushkov, Plamen и др. Laboratory and Field Investigations on the Biology Oxycarenus lavaterae in Bulgaria // Acta Zoologica Bulgarica 59 (2). 2007. с. 221 – 223.
|
