Степан Рикачов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Степан Рикачов
генерал-лейтенант
генерал С. В. Рикачов
генерал С. В. Рикачов
Информация
Служил на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Род войски пехота
Командвания 18-ти Вологодски полк, 1-ва бригада на 5-та пехотна дивизия, лейб-гвардейски Волински полк, Павловско военно училище, 27-ма пехотна дивизия, 2-ра гвардейска пехотна дивизия
Войни Кримска война, Полско въстание (1863 – 1864), Руско-турска война (1877-1878)

Живял 18 юни 1829 г. – 2 ноември 1899 г.
Роден
Починал
2 ноември 1899 г. (70 г.)
,

Степан Василиевич Рикачов (на руски: Степан Васильевич Рыкачёв ) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Степан Рикачов е роден на 18 юни 1829 г. Ориентира се към военното поприще. Постъпва на 1 януари 1848 г. като юнкер в армейската пехота. Произведен е в офицерски чин прапоршчик на 29 май 1850 г. Участва в Кримската война. За заслуги на 21 ноември 1854 г. е произведен в чин подпоручик, а на 25 май 1855 г. – поручик. На 6 декември същата година е преведен в лейб-гвардейски Финландски полк. През 1863 – 1864 г. участва в потушаването на Полското въстание. За отлична служба на 30 август 1864 г. е произведен в щабс-капитан, а на следващата 1865 г. получава първата си награда – орден Света Анна 3-та степен. След края на Полската кампания, Рикачов е назначен на 23 януари 1864 г. за възпитател и командир на 4-та рота в Павловския кадетски корпус. Произведен е в капитан на 28 март 1871 г. и полковник на 18 март 1872 г.

Участие във войната[редактиране | редактиране на кода]

При започването на Руско-турската война 1877 – 1878 г., полковник Рикачов не участва в началото на бойните действия. Командирован е на 18 юли 1877 г. в състава на 18-ти Вологодски полк. След тежката контузия на полковник Николай Всеволодович Салавьов, на 26 юли 1877 г. е назначен за командир на полка. Отличава се с него на 30 август в Трета атака на Плевен, когато е контузен. На 20 декември е произведен в чин генерал-майор. От края на 1877 до началото на 1878 г. изпълнява за кратко задълженията на командир на 1-ва бригада от 5-та пехотна дивизия.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

На 19 февруари 1881 г. Рикачов е прехвърлен за командир на лейб-гвардейски Волински полк, а от 22 септември 1886 г. изпълнява длъжността на началник на Павловското военно училище. На 30 август 1887 г. достига чин генерал-лейтенант. От 4 март 1890 г. е изпратен за командир на 27-ма пехотна дивизия, а от 7 март 1891 г. оглавява 2-ра гвардейска пехотна дивизия. На 21 февруари 1895 г. е отчислен от заеманата длъжност и е назначен като член на Александровския комитет за ранените.[1]

Степан Рикачов умира на 2 ноември 1899 г. в Санкт Петербург. Погребан е в гробището на Новодевическия манастир в града.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Света Ана“ III степен (1865)
  • Орден „Свети Станислав“ II степен (1868)
  • Орден „Свети Станислав“ II степен – императорска корона (1871)
  • Орден „Свети Станислав“ II степен (1873)
  • Орден „Свети Владимир“ IV степен (1876)
  • Орден „Свети Георги“ IV степен (1877)
  • Орден „Virtuti militari“, Румъния (1877)
  • Орден на Короната II степен, Прусия (1878)
  • Орден „Свети Владимир“ III степен с мечове (1879)
  • Орден „Свети Станислав“ I степен (1883)
  • Орден „Света Ана“ I степен (1886)
  • Орден „Свети Владимир“ II степен (1891)
  • Висшочайша благодарност (1894)
  • Орден „Бял орел“, Полша (1895)

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • баща Василий Иванович Рикачов
  • майка Авдотия Ивановна Рикачова
  • сестра Анна Василиевна Лермонтова
  • брат Василий Василиевич Рикачов
  • брат Иван Василиевич Рикачов
  • съпруга Мария Рикачова
  • син Николай Рикачов
  • син Матвей Рикачов [2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Волков С. В., Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. Том II. Л—Я. М., 2009
  • Петров А. Н., Исторический очерк Павловского военного училища, Павловского кадетского корпуса и Императорского военно-сиротского дома. 1798 – 1898 гг. СПб., 1898, С.628 – 632
  • Список генералам по старшинству. Составлен по 1 сентября 1899 года. СПб., 1899, с. 156
  • Старчевский, А. А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых. С.-Петербург : Тип. Б. Г. Янпольского, 1878, С.339

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]