Степен блатар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Степен блатар
Pallid Harrier Male.jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
EX
Изчезнал[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Блатари (Circus)
вид:Степен блатар (C. macrourus)
Научно наименование
S.G.Gmel., 1770 г.
Разпространение
район на гнездене (зелено), на зимуване (синьо) и на уседнал живот (маслинено)
район на гнездене (зелено), на зимуване (синьо) и на уседнал живот (маслинено)
Степен блатар в Общомедия
редактиране

Степният блатар (Circus macrourus) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae). Има изразен полов диморфизъм.[3]

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължината на тялото – 43-53 cm;
  • Размаха на крилете – 100-120 cm;
  • Тегло – 310-550 g;

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Предпочита открити степни местности. Докъм 1950 г. видът е бил известен само от три находища в страната. Първи данни за по-широкото му разпространение (край с. Алфатар, гр. Генерал Тошево, с. Кранево, с. Оброчище, с. Дъбравино и с. Дисевица) се съобщават от орнитолога Николай Боев[4]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Прелетна птица. Храни се с дребни животни, като бозайници, птици, гущери и насекоми. Ловува, като непрестанно обикаля неголемия си ловен район.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

  • Гнездо — на земята, сред тревиста растителност.
  • Яйца – 3-5 броя, светлосинкави.
  • Мътене — започва веднага след снасяне на първото яйце (като следствие малките са на различна възраст и с различни рамери) и трае 28-30 дни. Мъти само женската. Малките напускат гнездото на около 35-40 дни. По време на мътенето и в първите дни след излюпването мъжкия носи храна на женската и малките. Отглежда едно люпило годишно.
  • Моногамни птици.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е защитен от закона вид.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Circus macrourus (S.G.Gmel., 1770). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Степен блатар. Посетен на 25 март 2012
  3. а б BirdLife International. Circus macrourus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 7 септември 2009. (на английски)
  4. Боев, Н. 1962. Данни за лятното разпространение на някои птици у нас. – Известия на Зоологическия институт и музей – БАН, 11: 31-46.
  5. Наръчник за Натура 2000 в България. 2002. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55