Стефан Петров (генерал-майор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Петров.

Стефан Петров
български офицер
Звание Генерал-майор
Години на служба 1879 – 1909
Род войски Пехота
Командвания Шуменска добр. дружина
2-ри резервен полк
Битки/войни Сръбско-българска война

Роден
Починал
Родства брат на Рачо Петров

Стефан Петров Петров е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на Шуменската доброволческа дружина през Сръбско-българската война (1885), командир на 2-ри резервен полк (1903) и инспектор на класовете на Военното на Негово Княжеско Височество училище (1909).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Петров е роден на 16 юни 1859 г. в Шумен, Османска империя. През 1879 г. постъпва в Софийското военно училище, завършва с 2-ри випуск и на 30 август 1880 г. е произведен в чин подпоручик. На 30 август 1883 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) като командир на Шуменската доброволческа дружина.[1] На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, през 1889 в чин майор, през 1893 в чин подполковник и на 2 май 1902 г. в чин полковник. През 1903 г. поема командването на 2-ри резервен полк. През 1909 г. е назначен за инспектор на класовете на Военното на Негово Княжеско Височество училище[2], като същата година е уволнен от служба. На 5 август 1920 г. преминава в опълчението.

По време на военната си кариера служи и в Разградска №22 пеша дружина.

Генерал-майор Стефан Петров умира на 14 май 1925 година. Погребан е в Централните софийски гробища.[3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Стефан Петров е по-големия брат на генерал от пехотата Рачо Петров.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Венедиков, Й., „История на доброволците от Сръбско-българската война 1885 година“, София, 1985, Издателство на отечествения фронт, с. 59
  2. Пейчев, А., „Българската бойна слава“, София, 1999, Издателство „Балкани“, стр. 103
  3. София помни – карта на Централния гробищен парк на град София, парцел 35

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България