Стефан Петров (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Петров
български художник
Роден
Починал
27 декември 1991 година (100 г.)
Шумен, България

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Кариера в изкуството
Стилживопис, графика, скулптура, приложни изкуства
Жанрпейзаж, портрет, натюрморт, фигурални композиции и батални сюжети
АкадемияХудожествена академия
УчителиСтефан Иванов, Иван Мърквичка, Иван Ангелов, Антон Митов, М. Василев, Харалампи Тачев
Наградиорден „Св.св. Кирил и Методий“ – първа степен, 1986 г., два пъти почетен гражданин на град Шумен, през 1991 г. и 2001 г.

Стефан Стоянов Петров е български художник.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 октомври 1891 г. в Шумен, в семейство на военен. Средното си образование завършва в Русенската гимназия, а през 1918 г. завършва Художествено-индустриалното училище в София (сега Художествена академия). Негови преподаватели са Жеко Спиридонов, Иван Мърквичка, Стефан Иванов и др.[2]

След дипломирането си работи в Държавна печатница – София, Военно-картографически институт, Дирекция на пощите, и като декоратор в Народния театър. Завръща се в Шумен и работи като учител в Първа Нанчова прогимназия, Занаятчийското и Техническото училище. Учителската професия не го влече и става художник на свободна практика. Той е един от основателите на Дружеството на севернобългарските художници през 30-те години на 20 век, и е член на СБХ.[2]

Оставя стотици картини изобразяващи старите сгради в Шумен. Прави редица самостоятелни изложби – 1943 г., 1966 г. 1968 г. , 1974 г. 1986 г., 1990 г. През 1991 г. е направена изложба по случай 100-годишнината му.

Редица галерии и институции притежават негови творби – Национална художествена галерия – 5 бр., Национален военноисторически музей, София – 3, Исторически музей – Шумен – 39, Хотел „Шумен“ – 14, училище „Тр. Симеонов“, Шумен – 5 бр. и много други обществени институции. Частни притежания в чужбина – Италия, Германия, Русия, Турция, Гърция.[3]

Стефан Петров умира при нещастен случай на 27 декември 1991 г. в Шумен.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стефан Петров – Художествена галерия „Елена Карамихайлова“, Шумен
  2. а б в Художникът Стефан Петров, „Шуменски истории“
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България /БАН/, енциклопедия на гр. Шумен

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]