Стефан Цолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Цолов
български генерал
Роден: 22 февруари 1925 г. (94 г.)

Стефан Маринов Цолов е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 февруари 1925 г. в ловешкото село Шумнене, днес Ябланица. През Втората световна война е партизанин от Червенобрежки партизански отряд „Георги Бенковски“.[1] Участва в престрелки с части на българската армия при Ратица на 6 май 1944 г. и в Брусенската битка. След последната е един от 12-те оцелели партизани. След като България минава на страната на съюзниците става доброволец в състава на втора българска армия срещу Германия. След войната е командир на гранична застава в Момчилград, като достига до поста заместник-командващ на Гранични войски.[2] Известно време е заместник-директор на Народната милиция (през 70-те години). През 2015 г. е издадена книга за него от полк. Киро Киров „Старият албум или Уроците на генерал Стефан Цолов“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]