Стоян Сейменов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Сейменов
български генерал
Роден
Починал
27 юли 2012 г. (86 г.)

Стоян Петков Сейменов е български политически офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 или 31 декември[1] 1925 г. в Панагюрище. От 1939 г. учи в местната гимназия. През 1943 г. е арестуван в гимназията като член на РМС. Осъден е на 15 години затвор. От 1943 до 1944 г. е политически затворник. През 1945 г. постъпва в Агрономическия факултет на Софийския университет. На следващата година е задължен да стане секретар на Градския комитет на РМС в Панагюрище. От 1947 г. учи офицерски курс. От януари 1951 г. до 1953 г. е заместник-началник по политическата част на първо софийско окръжие. Между 1953 и 1955 г. учи във Военно-политическа академия. След това е назначен за инструктор в Главното политическо управление на българската народна армия (Гл. Пуна). От 1957 до 1962 г. е старши инструктор там. От 1966 до 1969 г. е последователно заместник-началник и началник на политическия отдел на първа мотострелкова дивизия. В периода 1969 – 1974 г. е началник на отдел „Пропаганда и агитация“ на Гл. Пуна. Бил е началник на политическия отдел на Транспортни войски (1974 – 1982) и на политическия отдел на Гражданската отбрана и член на Военния съвет (1982 – 1985)[2]. От 1985 до 1990 г. е заместник-началник на Военната академия. От 1977 г. е генерал-майор[3]. Умира на 27 юли 2012 г. в Панагюрище.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Майор Никола Савов Мареков, Държавно военно издателство, 1961
  • Внукът на войводата, 1966
  • Прекъснат полет, Изд. Народна младеж, 1974
  • Преди изгрева, Военно издателство, 1982
  • История на Панагюрската околийска организация на Българската социалистическа партия. Част 1: 1894 – 1945 г., Колегиум ВМФ, 2005
  • Панагюрският край през Втората световна война (1939 – 1945 г.), ВМФ, 2006

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лично кадрово досие на Стоян Сейменов
  2. Гемиджиев, Г. В памет на генерал Стоян Сейменов
  3. Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 51