Стоян Стоименов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Стоименов
български публицист
Роден: 20 февруари 1908 г.
Починал: 1993 г. (84 г.)
?
Народен представител в:
V НС   VII НС   VIII НС   [1][2]

Стоян Василев Стоименов е български книгоиздател и публицист, герой на социалистическия труд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 февруари 1908 година в българската част на село Ресен, като днес съществува само босилеградското село Ресен. Първоначално учи в родното си село, а после в мъжката гимназия „Неофит Рилски“ в Кюстендил. През 1927 г. става член на БКМС, а на следващата година на БКП. През 1928 г. основава организацията на РМС в Кюстендил. От 1929 до 1930 е член на ЦК на РМС. Между 1930 и 1932 г. е секретар на ОК на РМС в София. Сътрудничи на вестниците „Новини“, „Трибуна“ и „Младежка дума“. В периода 1935 – 1948 г. е член на Окръжния комитет на БКП в София. Между 1941 и 1943 г. лежи в Гонда вода и Еникьой. Основава издателствата „Нов свят“ и „Нариздат“, като ги ръководи в известен период от време. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война, за което е интерниран[3].

От 1944 до 1946 г. ръководител на Партиздат. През 1953 г. за кратко е търговски представител на България в Чехословакия. След това е заместник-главен директор на „Главна дирекция на издателствата, полиграфическата промишленост и търговията с книги“. Известно време е първи секретар на Ленинския районен комитет на БКП, а от 1956 до 1960 г. е член на Градския комитет на БКП в София. През 1956 г. завършва история в Софийския университет. Става кандидат-член на БКП (1958 – 1966) и член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП (1971 – 1981). С указ № 121 от 19 февруари 1968 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“[4]. От 1966 до 1990 е член на ЦК на БКП. Между 1960 и 1971 г. е директор на Музея на революционното движение[5]. От 1971 до 1976 г. работи на обществени начала като директор на Националния комитет за трезвеност.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Телените мрежи и високите зидове не сломиха духа на борците. Спомени от лагерите „Гонда вода“ и „Еникьой“, 1969
  • И перото бе щик. Спомени, Изд. на ОФ, 1974
  • В борбата за новия свят. Мемоари, публицистика. 1984
  • Страници из техния живот. Спомени и очерци (за партийни дейци и писатели-комунисти), Партиздат, 1984

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 395
  2. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 395
  3. Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина
  4. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 498
  5. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерският съвет, стр. 396