Странна раздяла

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Странна раздяла
Seltsamer Abschied
Автор Херман Ленц
Първо издание 1988 г.
Флаг на Германия Германия
Оригинален език немски
Жанр роман

„Странна раздяла“ (на немски: Seltsamer Abschied) е роман от немския писател Херман Ленц (1913–1998), публикуван през 1988 г.

Книгата е осма по ред от групата автобиографичните романи на Херман Ленц с главен герой писателя Ойген Рап: „Напуснати стаи“ (1966), „Други дни“ (1968), „Ново време“ (1975), „Дневник на оцеляването и на живота“ (1978), „Чужденец“ (1983), „Странникът“ (1986) и „Странна раздяла“ (1988), „Есенна светлина“ (1992) и „Приятели“ (1992).

„Странна раздяла“ е самостоятелна творба, в която Херман Ленц описва живота на своя постоянен герой, писателя Ойген Рап. Той е преживял периода на националсоциализма в Германия с вътрешно несъгласие, с дълбоко неверие в това „ново време“, както са го прокламирали глашатаите на фашистката пропаганда.

След края на войната героят на Ленц се е борил за физическо и нравствено оцеляване в атмосферата на разруха и всеобща покруса от националното поражение и чувство за вина. В своята мансарда Ойген Рап е продължил да води своето мъчително съществование на непризнат и отритнат творец – въпреки убеждението си, че за него няма място в тази епоха на реставрация и шумно рекламирано „стопанско чудо“. Така той остава чужденец в собствената си страна, превръща се в „странник“, който дири отдалечени местности, за да намери покой и вглъбение, но накрая отново се завръща в омразния му град и поема функцията секретар на местния съюз на писателите.

В романа „Странна раздяла“ Херман Ленц разказва за неочакваните промени в живота на героя си – умира майката на Ойген Рап. Към мъката му от тази раздяла се прибавя и притеснението, че трябва да напусне къщата, в която е прекарал четиридесет и седем години и която винаги е чувствал като сигурно убежище и крепост за творческите му начинания. Сега Ойген трябва да се раздели и с Щутгарт, понеже след двадесетгодишна служба в съюза на писателите го уволняват. Накрая Ойген Рап загубва и своя издател, а с това и всяка възможност за препитание – героят на Ленц е вече шестдесетгодишен.

Но писателят Рап не губи вяра в съдбата си и решава, че положението му, „макар и безнадеждно, е все пак розово“. И ето че възрастният творец намира подкрепа у млади почитатели и колеги, които го представят пред широката читателска публика. Рап намира нов издател за произведенията си и скоро добива известност като проникновен познавач на човешката природа и деликатен майстор на психологическата проза.

Книгата на Херман Ленц е значима творба в широката автобиографична панорама. Тя представя писателя с най-добрите му белетристични особености, от които така много се възхищава още през седемдесетте години Петер Хандке – негов ученик в художественото майсторство и творческата непреклонност пред „събитията на деня“.

Сам Херман Ленц казва за себе си: „Аз не съм нито 'сюрреалист', нито 'реалист', нито 'обществен обвинител', нито 'религиозен борец', а човек, който се опитва да разбере хората и да се вживее в тях.“ С тези думи писателят реагира на безразборните определения, които е получавал от критиката през дългия си творчески път.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.