Херман Ленц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херман Ленц
Hermann Lenz
Роден 26 февруари 1913 г.
Починал 12 май 1998 г. (85 г.)
Професия писател, поет, белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1936 – 1998
Жанр роман, разказ, стихотворение
Дебютни работи „Стихотворения“ (1936)
Известни творби „Странна раздяла“, роман, (1988)
Награди „Георг Бюхнер“ (1978)
Херман Ленц в Общомедия

Херман Карл Ленц (на немски: Hermann Karl Lenz) е германски белетрист и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 февруари 1913 г. в Щутгарт в семейството на учител по рисуване. След като завършва гимназия, Херман Ленц следва теология в Тюбинген, а след това история на изкуството, философия, археология и германистика в Хайделберг и Мюнхен.

Домът на Херман Ленц в Щутгарт

През 1940 г. Ленц е призован в хитлеристката армия и взема участие в похода срещу Съветска Русия и на Западния фронт. До 1946 г. е военнопленник в САЩ. Преживяванията му като студент и войник проникват цялото му творчество. От самото начало Ленц се смята за противник на националсоциализма и потъва във вътрешна емиграция, което намира израз в книгите му в пространни размишления и дълги монолози. След завръщането си от военнопленничеството Херман Ленц отдава силите си изцяло на писателското поприще.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Херман Ленц е представител на онова поколение западногермански литературни творци, които написаха големите си книги след войната, след период на наложено мълчание и тежка екзистенциална криза. Сред най-ярките автори на това „поколение на оцелелите“, сред което личат имената на Волфганг Кьопен, Ханс Вернер Рихтер, Хайнрих Бьол и Алфред Андерш, свое място заема Херман Ленц.

Ленц започва като поет и публикува книга със стихове още през 1936 г. Но утвърждаването му на литературната сцена става десетилетие по-късно с повестта „Тихият дом“ (1947) и сборника с разкази „Двойният лик“ (1949). Още тук Херман Ленц засвидетелства умението си да пренася социалните и политическите проблеми на епохата в един свръхдействителен, приказен свят, за да ги обгледа от „разстояние“. Това дава основание на критиката да го упрекне в липса на чувство за история и в бягство от реалността.

Дори сред независимото и политически необвързано литературно сдружение Група 47 творбите на Херман Ленц не намират отклик. А междувременно той публикува повестта „Авантюристката“ (1952) и радионовелата „Момичето и враната“ (1957).

Едва романът „Руската дъга“ (1959), в който разглежда съдбата на млада съветска жена, депортирана през войната в Германия, е приет като безспорно реалистично постижение, макар че не друг, а тъкмо Томас Ман пише тогава за Херман Ленц: „Това е оригинален, мечтателно-смел и своеобразен талант, напълно самостоятелен наред с Кафка.“ Сравнението с големия Пражанин вече подсказва за особеното сюрреалистично светоусещане у Херман Ленц. А то отново се изявява в романа „Шпигелхюте“ (1962), съставен от три вплетени една в друга новели; тук история и настояще, реалност и съновидение се преливат в необикновена художествена сплав. Този похват писателят прилага и в романа си „Във вътрешния регион“ (1970).

Изброените произведения представляват обособен дял в творчеството на Херман Ленц. Друга група образуват романите „Очите на един слуга“ (1964), „Кочияшът и художникът на гербове“ (1975) и „Дама и палач“ (1973), които имат за тема живота в Австрия от края на XIX век, Тук осезаемо се чувства влиянието на големите австрийски прозаици Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Петер Алтенберг и Адалберт Щифтер. В тези романи Херман Ленц развива напълно своя повествователен стил, характеризиращ се с голяма образност, прецизно обрисуване на ситуацията и действащите лица, пластичност на задния план и стремителност на сюжетното развитие.

Друга тематична група в творчеството на Херман Ленц са автобиографичните романи с главен герой писателя Ойген Рап „Напуснати стаи“ (1966), „Други дни“ (1968), „Ново време“ (1975), „Дневник на оцеляването и на живота“ (1978), „Чужденец“ (1983), „Странникът“ (1986) и „Странна раздяла“ (1988), „Есенна светлина“ (1992) и „Приятели“ (1992).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Разкази и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Das stille Haus, 1947
  • Das doppelte Gesicht, 1949
  • Die Abenteurerin, 1952
  • Nachmittag einer Dame, 1961
  • Der Tintenfisch in der Garage, 1977
  • Erinnerung an Eduard, 1981
  • Der Letzte, 1984
  • Der Käfer und andere Geschichten, 1989
  • Jung und alt, 1989
  • Hotel Memoria, 1990
  • Schwarze Kutschen, 1990
  • Jugendtage, 1993
  • Zwei Frauen, 1994
  • Feriengäste, 1997
  • Die Schlangen haben samstags frei, 2002 (посмъртно)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Der russische Regenbogen, 1959
  • Spiegelhütte, 1962
  • Die Augen eines Dieners, 1964
  • Im inneren Bezirk, 1970
  • Der Kutscher und der Wappenmaler, 1972
  • Dame und Scharfrichter, 1973
  • Die Begegnung, 1979
  • Der innere Bezirk, Roman in drei Büchern (Nachmittag einer DameIm inneren BezirkConstantinsallee), 1980

Романи за Ойген Рап[редактиране | редактиране на кода]

  1. Verlassene Zimmer, 1966
  2. Andere Tage, 1968
  3. Neue Zeit, 1975
  4. Tagebuch vom Überleben und Leben, 1978
  5. Ein Fremdling, 1983
  6. Der Wanderer, 1986
  7. Seltsamer Abschied, 1988 (Странна раздяла)
  8. Herbstlicht, 1992
  9. Freunde, 1997

Стихотворения[редактиране | редактиране на кода]

  • Gedichte, 1936
  • Wie die Zeit vergeht, 1977
  • Zeitlebens. Gedichte 1934 – 1980, 1981
  • Zu Fuss, 1987
  • Rosen und Spatzen, 1991
  • Vielleicht lebst du weiter im Stein, 2003

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1962 Ostdeutscher Literaturpreis
  • 1974 Mitglied der Deutschen Akademie für Sprache und Dichtung
  • 1975 Ordentliches Mitglied der Bayerischen Akademie der Schönen Künste
  • 1976 Verleihung des Titels „Professor“ durch den Ministerpräsidenten des Landes Baden-Württemberg
  • 1978 Büchnerpreis
  • 1980 Bayerischer Verdienstorden
  • 1981 Franz-Nabl-Preis
  • 1981 Wilhelm-Raabe-Preis
  • 1983 Gottfried-Keller-Preis
  • 1983 Verdienstmedaille des Landes Baden-Württemberg
  • 1984 Großes Bundesverdienstkreuz
  • 1985 Officier de l’Ordre des Arts et des Lettres
  • 1986 Österreichisches Ehrenzeichen für Wissenschaft und Kunst
  • 1987 Petrarca-Preis
  • 1987 Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold
  • 1990 Ernennung zum korrespondierenden Mitglied des Adalbert-Stifter-Instituts des Landes Österreich und Oberösterreich
  • 1991 Bayerischer Literaturpreis
  • 1993 München leuchtet-Medaille
  • 1993 Bayerischer Maximiliansorden für Wissenschaft und Kunst
  • 1995 Jean-Paul-Preis
  • 1995 Literaturpreis der Landeshauptstadt München
  • 1997 Würth-Preis für Europäische Literatur

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]