Стурла Тордарсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стурла Тордарсон
нордически скалд и историк
Роден
Починал
Научна дейност
Област История

Стурла Тордарсон (на исландски: Sturla Þórðarson) (12141284 г.), е исландски политик, поет и историограф. Известен е като авторът на „Сага за Хокон Стария“ и „Сага за исландците“. Също така той преписва и Книга за заселването на Исландия като неговият ръкопис, познат под името Стурлубоук, е най-старото копие на творбата от запазените до наши дни, и единственото, съхранило се напълно.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стурла е родeн в Западна Исландия на 29 юли 1214 г. Той принадлежал към влиятелния род на Стурлунгите и бил племенник на прочутия скалд и историк Снори Стурлусон. Скалд бил също и по-големият му брат Олав Белия скалд.

Както съобщава самият Стурла, през 1235 г. той се обучавал при чичо си Снори Стурлусон[1]. Когато Снори бил убит по заповед на норвежкия конунг Хокон Стария, Стурла се опитал да отмъсти за него и в началото на 1242 г. заедно с братовчед си (сина на Снори) оглавили военен поход, но безуспешно.

През 1242—1258 г. Стурла владеел част от Западна Исландия. За разлика от други влиятелни местни благородници, които се стремели да получат подкрепата на норвежката корона с цената дори на подчинението на Исландия, Стурла спазвал местните закони и се превърнал във водач на антинорвежката партия в Исландия. Когато Алтингът (местното народно събрание) гласувало да се подчини на Хокон Стария през 1262 г., на Стурла се наложило да напусне острова заради заплахата от възможна разправа и да моли за милостта на норвежкия конунг.

По това време Хокон Стария бил на поход, където внезапно починал през 1263 г., и Стурла успял да измоли благоволението на неговия син Магнус VI, когото впечатлил с поезията си. Крал Магнус му поръчал да състави сага за Хокон Стария и тази сага била завършена през 1265 г.[2]

През 1271 г. конунгът разрешил на Стурла да се върне в родината си като наместник на цяла Исландия. През 1277—1278 г. Стурла предприел още едно пътуване на континента и бил издигнат в рицарско звание. По време на това пътуване той съставил „Сага за Магнус Законодателя“ както и още няколко поеми в чест на конунга.

В последните години от живота си Стурла се отказал от кралската си длъжност, предал управлението на имението си на сина си Снори и прекарал последните си години на малък остров. Починал на 30 юли 1284 г., тъкмо навършил седемдесет години. Междувременно той бил написал още две големи произведения – „Сага за исландците“ и Стурлубоук – препис на Книга за заселването на Исландия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сага за Хокон Стария“

Източниците, които Стурла е ползвал за написването на „Сага за Хокон Стария“, са били грамоти и разкази на непосредствените участници в описваните събития. Тези участници били от партията на биркебайнерите, които спечелили бушуващата в онези години гражданска война в Норвегия. Те се опитвали да влият върху написването на историята, но въпреки това Стурла съумял да включи в историята и гледната точка на техните противници, още повече, че основният противник на Хокон Стария, ярлът Скули, бил и тъст на Стурла. По такъв начин обхващайки в пълнота целия развой на събитията, Стурла успял да достигне до тяхната същина и да предаде вярно сблъсъка на обществените интереси в онзи исторически момент.

  • „Сага за Магнус Законодателя“

Тази сага била съставена от Стурла на основание писма и указания на самия конунг в периода 1277—1278 г. Вероятно след смъртта на Магнус VI през 1280 г. тя е била допълнена. Но от нея са запазени само фрагменти.

  • „Сага за исландците“

Тя била създадена между 1275/1280 и 1284 г. Сагата обхваща значителен период от време – описваните в нея събития започват от 1183 г. и приключват през 1264 г.

  • Други творби

На Стурла приписват и създаването на „Сага за християнството“, разказваща за християнизацията на страната ок.1000 г. Части от тази сага по-късно са включени в Сага за изгарянето на Нял и в някои други родови саги. Изказани са хипотези относно участието на Стурла и в написването на Сага за хората от Долината на сьомгата, Сага за Гретир и Сага за хората от Пясъчния бряг[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сага об Исландцах, 109
  2. Сага о Хаконе Старом, 241
  3. Gudrun Asa Grimsdottir. Sturla Tordarson// Sturlustefna: radstefna haldin a sjo alda artid Sturlu Tordarsonar sagnaritara 1984. Reykjavik, 1988, bls. 29-30.